Учени откриха токсична микропластмаса във всяка тествана човешка плацента

Изследване, публикувано в списание Toxicological Sciences, проучва проблема със замърсяването на човешкия организъм с нано- и микропластмаса (НМП). Изследователите са установили, че всичките 62 изследвани проби от човешка плацента съдържат микропластмаса в концентрация от 6,5 до 790 милиграма на грам тъкан. Плацентата е орган, който се развива в матката по време на бременност. Тя снабдява бебето с кислород и хранителни вещества, а също така извежда отпадъчните продукти от кръвта му.

Най-разпространената микропластмаса, открита в пробите от плаценти, е полиетиленът, който представлява 54% от всички открити НМП и "присъства постоянно в почти всички проби".

Полиетиленът е свързан с няколко усложнения за здравето, като астма, нарушения на хормоналния фон, влияещи на репродуктивната функция, и лек дерматит или оток и дразнене на кожата.

Поливинилхлоридът (PVC) и найлонът съставляват около 10% от НМП по тегло. PVC е свързан с увреждане на черния дроб и репродуктивната система. Това вещество е канцерогенно. Въпреки че самият найлон се счита за безвреден, той се подлага на химическа обработка по време на производствения процес, което може да представлява опасност за здравето.

Останалите 26% от микропластмасата, открита в 62 от изследваните плаценти, са представени от девет други полимера. Матю Кемпен, професор в катедрата по фармацевтични науки в UNM (университет в Ню Мексико), който ръководи екипа, провел изследването, изразява загриженост относно непрекъснато нарастващото количество микропластмаса и потенциалните последици за здравето.

Докато самите пластмаси традиционно се считат за биологично инертни, микропластмасовите частици са толкова малки, че могат да проникнат чрез клетъчните мембрани, отбелязва той. Кемпен смята, че концентрацията на микропластмаса в плацентата е тревожна, тъй като по време на изследването тъканта е била на възраст само осем месеца.

"В други органи на тялото те се натрупват в течение   на много по-дълги периоди от време", допълва той.

Кемпен смята, че натрупването на микропластмаса в човешката тъкан може да обясни мистериозното нарастване на някои здравословни проблеми, като рак на дебелото черво сред хора под 50 години, възпалителни заболявания на червата и намален брой сперматозоиди.

"Ситуацията само се влошава и тя ще се удвоява на всеки 10 до 15 години", казва той. - Така че дори да спрем този процес днес, през 2050 г. във фонов режим ще има три пъти повече пластмаса, отколкото сега".

Говорейки за нарастващото количество микропластмаса в околната среда, Кемпен отбелязва, че "ако ние наблюдаваме въздействие на микропластмасата върху плацентата, то под удар тогава може да попадне целия живот на бозайниците на нашата планета. Това не е добре".

Влиянието на микропластмасите

Микропластмасата съдържа вещества, които, действайки като разрушители на ендокринната система, могат да причинят дългосрочни последици за човешкото здраве.

Наличието на микропластмаса в плацентата е открито за първи път през 2020 г. в изследване, проведено в Италия. Учените анализират шест плаценти и откриват 12 микропластмасови фрагмента в четири от тях.

През 2022 г. микропластмасата е открита за първи път в белите дробове на жив човек. От 13 белодробни проби в 11 са открити 39 микропластмаси. Изследователите са идентифицирали 12 вида микропластмаси, които обикновено се срещат в бутилки, опаковки, дрехи и въжета.

Наскоро публикувано проучване открива микропластмаса в повечето протеинови храни, като пилешко, свинско, морски дарове, говеждо и растителни месни алтернативи. Проучването включва преработени, непреработени и минимално преработени продукти.

Приблизително половината от идентифицираните микропластмаси са влакна, което според изследователите е в съответствие с резултатите от други проучвания. Почти една трета от микропластмасата представлява фрагменти от пластмаса.

Изследване от 2023 г. върху мишки установява, че триседмичното излагане на микропластмаса води до "поведенчески промени, както и изменения на имунните маркери в чернодробните и мозъчните тъкани". Освен това, учените  отбелязват, че тези промени варират в зависимост от възрастта.

Друго изслезване, проведено върху мишки, установява, че частиците с размер от т порядъка на нанометър достигат до мозъка на животните още два часа след д въздействието.

Трето проучване установява, че вдишаните частици от микропластмаса и нанопластмаса могат да "променят възпалителната, сърдечно-съдовата и ендокринната активност".

Микропластмаса е открита също и в майчиното мляко. Учените, провеждащи изследването, нарекоха тази находката "голям проблем", като се има предвид, че наночастици са открити и в човешката плацента.

"Фактически химическите вещества, които могат да се съдържат в хранителните продукти, напитките и продуктите за лична хигиена, консумирани от кърмещи майки, могат да се предават на потомството, оказвайки потенциално  токсични ефекти", пишат те.

От 50-те години на миналия век употребата на пластмаса в света нараства експоненциално, което води до образуването на тонове пластмасови отпадъци за всеки човек в света. Приблизително една трета от произведената пластмаса все още се използва, а по-голямата част от останалата се изхвърля или отива на сметища, където започва да се разпада.

Кемпен отбелязва, че много пластмаси имат дълъг период на полуразпад, който представлява времето, необходимо на половината от образеца да се разпадне.