Ще се спаси ли Панамският канал?

За разлика от Суецкия канал, Панамският се захранва от сладководното езеро Гатун, чиито води напоследък падат под критичното ниво, отбелязва ВВС. Езерото, респ. Панамският канал, разчитат на дъждове, които прогресивно намаляват. Липсата на валежи и метеорологичният феномен Ел Ниньо са основна причина за втората най-сушава година в 110-годишната истроия на канала. 

Миналият октомври беше най-сухият месец, откакто се води статистиката, като в района на Панамския канал паднаха 41% по-малко валежи от нормалното. Това застрашава трафика на стоки по канала, чиято годишна стойност е $ 270 милиарда. Броят на корабите е намален от 36 на 24 дневно. Въведен е и режим за пестене на водата, която задвижва шлюзовете на канала. 

Ситуацията застрашава световната търговия. При нормална експлоатация през Панамския канал минава около 5% от глобалната морска търговия и 40% от контейнерния трафик на САЩ. Но освен за трафика по канала, администрацията му осигурява и питейната вода на половината население на страната, включително жителите на столицата Панама Сити.

Ръководният екип е амбициран да гарантира жизнеспособността на Панамския канал поне още 100 години. През следващите 5 години са планирани инвестиции в проекти за устойчивост в размер на $ 8.5 милиарда, за да се запази водният път дори когато климатичните промени атакуват планетата. 

Очевидната мярка е доброто управление на водите в Панама, която по принцип е дъждовна страна. Една от мерките е изграждането на нови шлюзове. Всеки кораб, който преминава през шлюзовете, използва близо 190 милиона литра вадя, докато няколкото по-големи нови шлюза Neo-Panamax, изградени през 2016 г., спестяват 60% от това количество. 

Въпреки това старите шлюзове остават в експлоатация и за основния им ремонт се разработва друг голям проект. Вече се осъществява и така нареченото кръстосано пълнене на шлюзовите камери, т.е., повторно използване на водата от една шлюзова камера в друга. Така спестеното количество вода би осигурило преминаването на 6 кораба дневно. 

Друг голям проект е изграждането на система от резервоари, включително преграждането на близката река Индио и насочването на водите ѝ към езерото Гатун. Това би увеличило корабния трафик с 12 до 15 кораба дневно, но проектът все още не е одобрен, а строителството ще отнеме няколко години. 

Други скъпи варианти са изграждане на инсталации за обезсоляване на водата, чиято соленост е скочила заради липсата на валежи, което застрашава водоснабдяването на наеелението. Обмисля се и увеличаване на валежите чрез т. нар. посяване на облаците – технология от 40-те години на миналия век. 

Идеите не са малко, защото решение трябва да се намери, след като обемът на търговия през Панамския канал е намалял с 49% в сравнение с пикови години. Алтернативни пътища означават по-големи разходи, които в крайна сметка падат върху потребителя. Ако тази година дъждовният сезон е силен, както се очаква, трафикът може да се увеличи, но специалистите виждат в това краткосрочно решение, докато за неутрализиране на променящите се климатични модели и влиянието им върху световната търговия се изискват радикални мерки.