Да сте „соло” може да е избор или не, но определено е лукс

При кризата с разходите за живот в Европа да сте необвързани може да ви се струва страхотно, но излиза скъпо. Вижда се във всичко, сочи анализ на Euronews - от ипотеки и битови сметки до пътувания, развлечения и данъци, особено при необвързаните без деца. 

Според Евростат, в периода от 2009 г. до 2022 г. едночленните домакинства без деца в ЕС са се увеличили с 30,7%, т.е., през 2022 г. самотните възрастни в блока са били около 72 милиона. Най-много са семейните двойки в Хърватия, Словакия и Гърция, най-малко – в Литва, Естония, Дания и Финландия. 

Според брачни и семейни терапевти, мнозина днес не без логика се питат могат ли да си позволят живот на необвързани. Да плащате сами наем, ипотека или здравна застраховка особено в големите скъпи европейски градове е сериозно финансово бреме. Затова не е чудно, че често пъти финансовите съображения натежават, ако трябва да прекратите нещастна и нездравословна връзка.

Ако започнем от жилищата, всички знаят, че банките не са много склонни да отпускат ипотечни кредити на необвързани, дори ако имат стабилна добре платена работа и прилична първоначална вноска за ипотеката. 

По същия начин много компании предлагат на семейните си служители пакетни здравни осигуровки, но не и на необвързаните. Същата практика прилагат и здравно-осигурителните дружества.

Сметките за хранителни стоки също могат да бъдат по-високи, тъй като продуктите са опаковани в разфасовки за двама или четирима. Необвързаните са принудени да ги купуват, макар че вероятно ще изхвърлят част от тях и... отново ще си купят още ненужни продукти за повече пари. 

Да се храните навън по принцип е по-скъпо, плюс че заведенията не предлагат на необвързани намаленията, предвидени за двойки или семейства. Ако сте „соло”, за вас няма отстъпки и в транспортните компании и хотелите, и то толкова фрапантно, че вече изобилстват „наръчници” как да не плащате повече, ако пътувате сами.

Същото важи и за комуналните разходи, абонамента за телевизия или стрийминг услугите. Според британската аналитична група Ocean Finance, един необвързан плаща за жилище и режийни разноски с около £ 200 повече месечно, отколкото ако ги дели с партньор. По същия начин разходите за храна и алкохол на „соло” играчите (или просто самотните) са с £ 15 повече, прекарването на празници им е по-скъпо с £ 39,5, а абонаментите - с £ 26,4.

Друго финансово бреме за необвързаните са по-високите данъци от тези на семействата. В Обединеното кралство например, семейните надбавки потенциално могат да намалят данъците на една двойка с около £ 1 000.

Данъчните ставки за необвързани също са по-сурови. Сравнявайки данъците, платени през 2022 г. от самотни работещи без деца и данъчната тежест на средностатистическия работещ с две деца, в Белгия съотношението е 53,0% към 37,8%, в Германия - 47,0 % към 32,9%, във Франция - 46,8% към 39,2%, в Австрия 46,8% към 30,2% и в Италия 45,9% към 34,9%.

Белгийската статистика например казва, че към 1 януари 2023 г. 36%, т.е., 1.9 милиона домакинства в страната са от един човек, като по време на пандемията тенденцията е скочила с 22%. На този фон данъчната система на страната излежда като дискриминация срещу самотните и бездетни хора, подчертават местни социални анализатори. 

Особена критика търпи данък „Наследство”, който необвързаните няма как да спестят на тези, които посочат за свои наследници, дори да са им братя или сестри. Всъщност се оказва, че най-печелившият „наследник” на активи, за които години наред са плащани данъци, е данъчната служба, респ., държавата.

Ситуацията е подобна и в САЩ, където вече открито се говори за скрити финансови клопки пред необвързаните. Разбира се, особено докато са по-млади, те обичат да изтъкват предимствата на своя стил на живот. Етичната дилема пред обществото остава дали трябва да бъдат „санкционирани” и финансово за своя волен или неволен избор.