6 март - рожденият ден на аспирина

Но какво е било преди изобретяването на аспирина?

Според традицията хората са сваляли температурата и са облекчавали болката с водна тинктура от върба или върбова кора. Кората на върбата е била известна още в древността, използвана е за лечение на различни инфекциозни заболявания и подагра, използвана е за облекчаване на болката и намаляване на температурата.

През 1763 г. свещеникът Едуард Стоун изнася доклад пред Лондонското кралско общество за лечение на треска с инфузия от върбова кора. А през 1838 г. е доказано, че активният компонент на върбовата кора е салициловата киселина.

Малко по-късно италианският химик Рафаел Пирия изолира салицилова киселина от върбова кора, определя химичния състав на това вещество и успешно го синтезира. Нарича се салицилова ("спиранова") киселина.

Но салициловата киселина не е получила практическа медицинска употреба по това време. Едва 15 години по-късно започва да се използва натриевата сол на салициловата киселина.

За да получи други видове салицилова киселина, чиито лечебни свойства биха могли да бъдат още по-ефективни, служителят на Bayer Феликс Хофман (Felix Hoffmann, 1868-1946) разработва технология за производство на ацетилсалицилова киселина (той се опитва да намери лек за баща си, който страда от ревматизъм).

Патентът е издаден на 6 март 1899 г. Продуктът получава търговското наименование Аспирин. Това име се състои от две части: „а“ от ацетил и „спира“ от Spiraea, латинското наименование на ливадна сладка, растението, от което салициловата киселина е изолирана за първи път химически.

През същата година първата партида от това лекарство е пусната в продажба. Аспиринът първо се продава като прах, а от 1904 г. под формата на таблетки. Първоначално е известно само антипиретичното действие на аспирина, но по-късно са открити и неговите аналгетични и противовъзпалителни свойства.