Четири начина да водите трудни разговори с приятелите си

Болезнено е да гледате как някой, на когото държите, прави нещо, което възприемате като лош житейски избор – всички искаме най-доброто за нашите близки. Това може да е особено трудно, когато се срещат с някого, когото не смятате за добър или подходящ за тях.

Но не е толкова лесно да кажете на истинските си приятели какво да правят с живота си, особено по въпросите на романтиката, любовта и секса.

Без нежелани съвети

Да накараш другите да променят поведението си, когато не са поискали помощ, може да изглежда като обида или като „заплаха“.Така е, защото когато се опитвате да насочвате поведението на другите, това включва две измерения: едното е право (вашата власт да им кажете какво да правят), а другото е евентуалност (колко трудно би било за тях да предприемат това действие).

Даването на непоискани съвети е ход с високо ниво на право, който предполага, че вие знаете по-добре – нещо трудно да се твърди, когато говорите като външен човек за личния любовен живот на някой друг. А да поискате от някого да прекрати отношения, е акт с големи непредвидени обстоятелства, който изисква сериозни емоционални и други усилия.

Това е разочароващо, защото мненията ни за живота на нашите приятели произтичат от желанието да им помогнем и да ги подкрепим. А понякога приятелите правят избори, които са не просто неразумни, но и опасни. Трудните разговори стават още по-трудни,ако другият човек не е съгласен, че има проблем или че трябва да промени нещо.

Ето четири стъпки, които трябва да преминете за евентуално успешен труден разговор:

1. Твърди доказателства

Първо, нужна е добра база от доказателства, преди да започнете тези разговори. Не можете просто да отстоявате убеждение, когато става въпрос за преживяванията на други хора: трябва да можете да предоставите конкретни примери, които те могат да запомнят, тълкуват и обсъждат.

Можете да използвате някои от основните стратегии в изследванията, за да разберете и подобрите ситуацията: конкретни, съгласувани примери ни дават споделена отправна точка за това. Наличието на тези споделени препратки е от решаващо значение, ако другият човек не вижда проблем.

2. Увеличете тяхната осведоменост за въздействието

Второ, ще трябва да ги накарате да забележат, че ситуацията може да изглежда грешна и/или как това, което правят, може да повлияе на другите по негативен начин.

За да направите това, опитайте се да ги насърчите да осъзнават и проследяват доказателства в ежедневието си. Забелязали ли са как партньорът им се отнася към родителите и приятелите си? Как се чувстват на обществено място или насаме с партньора си? Има ли несъответствия между това, което партньорът им казва, и това, което правят? Помогнете на приятеля си първо сам да разпознае проблема и може по-лесно да го убедите, че нещо трябва да се промени.

3. Избягвайте конфликти

Трето, ако има потенциал за конфликт, има малки неща, които можете да направите, за да се справите с него. Например, когато очаквате несъгласие, можете да прекроите това, което казвате, за да предотвратите възможни недоразумения или негативни интерпретации.

Можете също да проследите отговорите, за да проверите за възможни недоразумения. Например, можете да продължите да задавате въпроси, за да разберете какво всъщност означава евентуално несъгласие – този подход е често срещан в терапиите.

Една добра тактика включва повторение на това, което са ви казали, за да потвърдите, че сте разбрали правилно. Трябва да се уверите, че другият човек се чувства внимателно изслушан и емоционално подкрепен, дори ако има несъгласие.

Ако срещнете несъгласие, важно е да избягвате да обвинявате другия или да правите преувеличени изявления в разгара на момента, които той лесно може да отхвърли.

Това обаче не означава пълно избягване на емоциите. Емоцията е нормално и полезно измерение на ежедневното социално взаимодействие, но бъдете внимателни. Например, вместо да показвате разочарование, подчертайте собствената си загриженост и уважение към приятеля си.

4. Бебешки стъпки

И накрая, предприемете постепенен подход. Предложете малка стъпка, която включва да ги информирате за възможните проблеми в отношенията им и да планирате бъдещи разговори.

Имайте предвид, че е малко вероятно да успеете да ги накарате да обмислят вашата гледна точка в един разговор. Колкото по-голям е проблемът, който се решава, толкова повече работа и толкова повече време отнема. Борбата си струва, защото това е инвестиция в бъдещето и в живота на вашия приятел. Но докато не се съгласят, че нещо не е наред, те едва ли ще направят някакви големи промени.

Понякога трябва да живеете с лошите решения на другите, поне докато и те осъзнаят проблема.