Свети ли човешкото тяло?

За реален случай на т. нар. биолуминисценция съобщава италианският лекар д-р Джокондо Проти през 30-те години на миналия век. Той описва пациентка с астма, изпратена в болница в Рим за изследвания, след като други пациентки в хоспис забелязали, че късно през нощта и в сутрешния здрач гърдите на астматичката излъчват интензивна светлина. Установили го и няколко медицински сестри и лекари в хосписа и насочили пациентката към болницата.

Там д-р Проти успял да документира явлението с обикновена филмова камера от онова време и описал случая в публикация. Статията обяснявала феномена с благочестивия живот и силната вяра на пациентката, тъй като медицинският екип не открил физиологично обяснение за странното излъчване на светлина, продължило повече от три години. Като аргумент учените отбелязали, че светлината ставала особено интензивна в периода на Великите пости преди Великден, когато вярващите се хранят оскъдно и се молят.

Сега учени от Технологичния институт Тохоку, Японея, връщат интереса към феномена. В проучване, публикувано в престижното списание PLОSOne, японските изслведователи описват експеримента, който провели с петима мъже, около 20-годишни доброволци. В продължение на три дни те трябвало да спят по седем часа през нощта, а през деня учените на всеки два часа снимали телата им в абсолютно тъмна стая. 

Фотосесиите им продължавали по 20 минути, като чувствителните камери заснели слаба светлина, описана от учените като „ултраслабо фотонно излъчване”. Най-слабо било утрешното им излъчване в 10:00 ч., после в 12:00 и 14:00 светлината се засилвала, за да достигне върха си в 16:00 часа, и до 22:00 отново постепенно отново отслабвала. Но независимо по-силна или по-слаба, най-интензивно „светела” областта на главата, по-специално бузите, челото и шията.

Японските учени обясняват явлението с производството на енергия в тялото, т.е., метаболитните процеси, които бавно произвежда т. нар. „свободни радикали” – силно реактивни междинни продукти на метаболизма, които отключват верижни реакции, много от които неприятни, но също и флуоресцентни процеси, или излъчване на светлина. Учените отбелязват, че както всички други процеси в организма, и този феномен се движи според вътрешния ни часовник - по-активен метаболизъм следобед и привечер, съответно по-интензивно светлинно излъчване в тази част от деня.

Така че ако ви кажат „Просто сияеш”, не го приемайте само като комплимент – може да се окаже вярно.