Продължаваме да плащаме солидарно десетки хиляди евро заради чиновническите грешки

Правителството одобри изплащането на 5 500 евро обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ. С жалбата се повдигат оплаквания за нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията), поради прекомерна продължителност на процедура по реституция.

Жалбоподателите се оплакват и от липсата на ефективни правни средства за защита съгласно член 13 от Конвенцията.
С решение от 1998 г., издадено от Поземлена комисия - Варна и последващо решение от 2008 г., издадено от Общинска служба по земеделие - Варна, е признато правото на жалбоподателите на реституция на имоти, находящи се в терен по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ в землището на гр. Варна.

Поради това, че земите се намират в район, където част от имотите са закупени от ползватели по реда на § 4а от ЗСПЗЗ и са били построени пътища, остава да се определи кои части от земите на жалбоподателите подлежат на реституция в натура и за кои жалбоподателите трябва да получат обезщетение. За целта следва да бъдат изготвени т. нар. „помощен план“ и „план на новообразуваните имоти“, разграничаващ правата на собственост на всички заинтересовани страни в местността. Съгласно § 4к, ал. 6 и 10 от ПЗР на ЗСПЗЗ те се възлагат и одобряват от областния управител. Към м. август планът на новообразуваните имоти е на етап одобрение.

В светлината на константната си практика, ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение, ако българското правителство се съгласи да заплати на жалбоподателите обезщетение в общ размер на 5 500 (пет хиляди и петстотин) евро.

Правителството одобри и изплащането на 7 500 евро обезщетение след представяне на едностранна декларация по жалба пред ЕСПЧ

Българското правителство одобри едностранната декларация, с която трябва да се изплати обезщетение от 7 500 евро по жалба пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и чл. 13 от Конвенцията, поради прекомерната продължителност на реституционна процедура.

Жалбата е във връзка с продължителността на реституционно производство по ЗСПЗЗ. В решение от 1997 г. е постановено, че майката на жалбоподателката следва да получи обезщетение за земя в София, която е застроена след национализацията и не подлежи на реституция.

Към настоящия момент жалбоподателката все още не е получила дължимото обезщетение чрез друг поземлен имот или поименни компенсаторни бонове. При отправени в следващите години запитвания от жалбоподателката, компетентните органи обясняват, че забавянията се дължат на затруднения при събирането и оценката на данни относно хората с право на обезщетение по ЗСПЗЗ на територията на Столична община, както и при установяването на налична държавна и общинска земя, която да бъде предоставена като компенсация.

Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по делата „ Найденов срещу България “ (жалба № 17353/03), „Любомир Попов срещу България“ (жалба № 69855/01) и „Зикатанова и други срещу България “ (жалба № 45806/11), в които са установени нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, българското правителство одобри едностранна декларация на основание член 37 от Конвенцията.