Къде изчезват албанските бавачки, потърсили работа в Швейцария?

Млади албански жени идват в алпийската държава, защото искат да гледат бебета – хубава работа в безопасна страна. За да я получат, албанките плащат на агенти, които организират цялото пътуване, намират работодатели и осигуряват трудов договор – разбира се, с много по-ниско заплащане от това на легално работещите в Швейцария бавачки. Но тъй като са наясно с нелегалния статут на кандидатките от Албания, много швейцарски семейства ги предпочитат.

Първото разочарование идва, когато срещу договорената ниска заплата бавачките трябва да гледат не едно, а няколко деца и да поддържат жилището. „Работих като кон“, спомня си една от потърпевшите, бивша административна служителка в Албания. Оплакала се на агента си и той я преместил като чистачка в клуб в Цюрих, но разбира се, взел такса за „допълнителната услуга”. 

От клуба обаче също я изпращали да чисти жилищата на собствениците и дори хотели в съседна Германия без допълнително заплащане. Не се появили нито обещаните пари, нито разрешителното за работа, а в една от „проверовъчните” процедури изчезнал и паспорта ѝ. 

Не подействала заплахата да се оплаче в полицията - „Ще те вкарат в затвора за нелегален труд“, обяснил един от работодателите, „подсилвайки” аргумента с обиди, заплахи и физическо насилие. Все пак за нея „трудовият опит” в Швейцария завършил „благоприятно” – агентът ѝ я върнал в Албания.

Съдбата ѝ донякъде съвпада с много други случаи, включващи същия модел на измама и тактики на тормоз. В предаване на албанската телевизия друга жертва посочва, че агентът ѝ предложил работа като асистент във фирма за почистване, но при условие да спи с него веднъж седмично. Наглото му предложение всъщност не е случайно - трафикантите използват подобни „проверки” за да преценят колко отчаяно се нуждае от пари потенциалната жертва и докъде би стигнала, за да ги получи. Друга бивша бавачка казва, че нейният работодател ѝ предложил да печели до CHF1000 като нощна сервитьорка в нелегален клуб. 

Подобни случаи вероятно са много, но голяма част остават скрити от срам и страх жените да не бъдат експулсирани или докладвани на полицията и албанските власти. Често кариерата на бавачка завършва с принудителна проституция, тъй като „оцелелите” се озовават буквално на улицата, без средства, без социална защита (като нелегални) и отново стигат до „агентите”.

Не са редки и случаите на уж депортирани, но практически изчезнали албанки, чиито следи се губят. Най-логичното предположение е, че са станали жертва на трафиканти, попадайки в безкраен порочен кръг. И просто защото се нуждаят от пари за себе си и семействата си, те опитват отново и отново, надявайки се отчаяно, че „този път” нещата ще се развият добре...

За да овладее нелегалния трафик на хора и нелегалния трудов пазар, швейцарското правителство изготви нов „Национален план за борба с трафика на хора”. Документът създава необходимата правна основа за действията на властите и изисква по-малко доказателства от жертвите на трафик, с надеждата да докладват за злоупотреби с правата им.