Рециклирането на пластмасата – решение или заблуда?

Но разглеждайки множество изследвания и наскоро разкрити вътрешни документи на големи производители на петрол и пластмаси, доклад на Центъра за изследване на интегритета на климата (CCI) разкрива, че пластмасовата индустрия от десетилетия е наясно, че рециклирането на продуктите ѝ не е жизнеспособно решение - нито технически, нито икономически. 

„Когато корпорации и търговски групи знаят, че техните продукти представляват сериозен риск за обществото и същевременно лъжат обществеността и политиците, че има решение, те трябва да отговарят за това. А отговорността означава да се спре лъжата, да се каже истината и да се плати за щетите“, казва президентът на CCI Ричард Уайлс, цитиран от Euronews.

Докладът разкрива измамните маркетингови и образователни кампании, представящи пластмасата като рециклируема. Тези стратегии не само доведоха до невероятно разрастване на производството на пластмаси за еднократна употреба, но и позволиха да се избегнат регулаторни мерки за ефективно справяне с отпадъците и замърсяването - факт, който не е бил тайна за индустрията, подчертава доклада – и го доказва: 

„Рециклирането не може да се счита за постоянно решение за твърди пластмасови отпадъци, тъй като процесът просто удължава времето до изхвърлянето на даден артикул“, гласи доклад от 1986 г. на индустриалната търговска група Vinyl Institute (VI). През 1989 г. на конференция по проблема, групата отново сигнализира: „Рециклирането не може да продължи безкрайно и не решава проблема с твърдите отпадъци“.

Докладът посочва и защо е толкова трудно да се рециклира пластмасата. Първо, заради хилядите ѝ разновидности, събирането и сортирането ѝ по видове е скъп, трудоемък, но задължителен процес, тъй като различните видове пластмаса изискват различен подход за рециклиране. Второ, качеството на пластмасата пада до степен, предполагаща изхвърлянето ѝ, само след един или два процеса на рециклиране, като всеки път става все по-токсична.

Знаейки това, петролните и пластмасовите компании обаче не само не го разкриха, но и доразвиха заблудата, въвеждайки „симпатичното” триъгълниче описано със стрелки, което обозначава пластмасови продукти като подходящи за рециклиране. Символът беше въведен, въпреки предупрежденията на VI.

Нещо повече, на среща с Американския съвет по пластмаси (APC) през 1994 г. от Exxon Chemical с цинична откровеност заявяват: „Ангажирани сме с дейностите, но не и с резултатите“. На следващата година вътрешни бележки на служител на APC разкриват и че е невъзможно рециклираната пластмаса да се конкурира като качество с непреработената.

Докладът на CCI смята, че скриването на тези факти е измама и призовава компаниите да бъдат подведени под правна отговорност по обвинения в замърсяване, злоупотреби и нарушаване на законите за защита на потребителите. Като аргумент CCI посочва нарастващия списък оплаквания срещу производители на пластмаса, включително разследване в Калифорния от 2022 г. за ролята на ExxonMobil в кризата с пластмасовото замърсяване и делото, заведено от Ню Йорк срещу Pepsi Co през 2023 г. за замърсяването с пластмаса.

И все пак - струва ли си да рециклираме пластмаса? Разбира се, най-добре е изцяло да се разделим с пластмасите за еднократна употреба, но така или иначе, по-добре е да ги събираме разделно още в домакинствата, вместо да ги изхвърляме в общите отпадъци – мярка, която авторите на доклада определят като „по-добре от нищо”. Германски учени дори предлагат наномаркировка на пластмасовите продукти за еднократна употреба, което ще улесни в пъти сортирането им преди рециклиране. 

За момента в глобален мащаб се рециклират около 9% от ежегодните пластмасови отпадъци и много компании вече са се ангажирали да използват рециклирана пластмаса, правейки макар и малка стъпка към намаляване на пластмасовото замърсяване. Стратегията на ЕС за кръгова икономика цели рециклирането на 10 милиона тона пластмасови отпадъци от близо 26-те милиона тона, които европейците произвеждат годишно.