Берн се обяви за „сигурно пристанище“ за бежанци и мигранти

Решението обаче е в противоречие с вижданията на градската полиция, а и много правозащитници определиха инициативата за „лицемерна”: Берн е на 450 км от най-близката брегова линия, така че не би могъл да бъде каквото и да е пристанище. Освен това швейцарската столица не може едностранно да реши да приеме повече бежанци, защото броят им се определя от федералните власти. 

Пред вестник Der Bund от градската управа признават, че декларацията им не променя нищо по отношение на правните принципи, но настояват, че актът не е символичен, а ще се изрази в повече дейности за интегриране на бежанците. Инициативата е и част от усилията на местната власт за по-голямо участие в „твърде ограничената” национална миграционна политика.

Като първи швейцарски град, обявил се за „сигурно пристанище“, Берн се присъедини към проект, организиран от Seebrücke („Морски мост“) - германска гражданска група, която призовава за „солидарност в миграционната политика“ и иска да сложи край на условията на беззащитност, с които се сблъскват мигрантите по външните граници на Европа. 

Към днешна дата в проекта са се включили 16 града, предимно в Германия, включително Берлин и Мюнхен, плюс Залцбург в Австрия и сега Берн в Швейцария. Трудно е да се преценят конкретните им резултати, тъй като всички включили се градове успяват да изпълнят едва един или два от осемте поставени критерия, които биха ги определили за „сигурни пристанища”. От Seebrücke обясняват този малък успех с националните политики, които „блокират“ усилията им да приемат повече бежанци.

И други европейски градове извън Seebrücke предприемет местни инициативи в противоречие с националните миграционни правила. През 2018 г. Неапол и Палермо отвориха пристанищата си за мигрантски лодки, въпреки ограничителните мерки на италианското правителство. Милано и Барселона също са приели повече нелегални мигранти, макар че това донесе на тези градове и негативните си последици. Миналата година Берн финансира с близо $ 80 000 средиземноморската спасителна лодка „Sea-Eye 4“.

Подобни дарения обаче могат да създадат конфликти, разминавайки се с политиката на съседна Италия или примерно Либия. От SOS Méditerranée, организация, която също извършва спасителни мисии, отново призоват за създаване на „оперативен и ефикасен център за координация на морските спасителни операции”, обезпечен с „достатъчно въздушни и морски ресурси“, с цел да се намалят трагичните ситуации в Средиземно море.