По-дълъг живот, по-ниска раждаемост – как се справят пенсионните и финансовите системи?

Тенденцията се движи от два положителни фактора, пише Euronews: по-доброто здраве на населението и равнопоставеността между половете, свързана с по-добро образование на жените, което пък като цяло е причина да имат по-малко деца. 

Застаряването на населението изглежда е по-тревожния фактор. В опит да балансира ситуацията, миналата година френският президент Макрон повиши пенсионната възраст от 62 на 64 години, което отприщи дълги масови протести и го принуди да прокара реформата в Парламента без гласуване. Макар и непопулярна, позицията на Макрон отрази икономическия принцип за „хляба и маслото”: ако съотношението между пенсионери и по-млади расте, държавните бюджети се натоварват повече.

Според Евростат, през 2022 г. на всеки човек на 65 и повече години са се падали малко над трима възрастни в трудоспособна възраст, което определя коефициент на зависимост от 33% между двете възрастови категории. Прогнозата до януари 2050 г. е, че държавните разходи за здравеопазване и пенсии вероятно ще нараснат, тъй като съотношението изглежда ще достигне 56,7%.

Връзката между застаряването и производителността на труда също подхранва болезнени прогнози. С по-малко хора в трудоспособна възраст предприятията по-трудно биха запълнили трудовите си позиции, а производството на стоки и услуги би пострадало, застрашавайки международната конкурентоспособност.

За момента демографската промяна в резултат на подобреното здраве и повишаването на пенсионната възраст не се отразява забележимо на производителността в еврозоната. Проблемът е обаче, че това няма да продължи вечно, като първият сигнал дойде след пандемията, когато значителна част от по-възрастните работници не пожелаха да се върнат към ежедневна работа. Плюс това, по-нататъшно повишаване на пенсионната възраст не е лесен политически път, както Макрон много добре разбра.

В краткосрочен план имиграцията може да запълни празнините в работната сила, но това решение е свързано с много условия и в изпращащите, и в приемащите страни, така че резултатите трудно могат да се прогнозират. 

И все пак, дори когато държавните бюджети висят на косъм, демографската промяна крие нещо като парадокс, свързан със спестяването – повече възрастни хора, които се готвят за по-дълъг живот като пенсионери, означава повече вложители. А когато в банките депозитите са повече, кредитирането е по-изобилно, кредитите стават по-евтини, а лихвените проценти намаляват.

Все пак нещата зависят от начина, по който застаряващото население управлява парите си: ако възрастните вложители започнат да изчерпват спестяванията си, потенциално може да повишат лихвените проценти. Но ако в желанието си да оставят добро наследство решат да затегнат кесията, тогава ще улеснят кредитирането, което ще намали лихвените проценти.

Много икономисти вярват, че с нарастването на продължителността на живота ще растат и нивата на спестяване в различните възрастови групи, което би довело до същия резултат – повече депозити, по-евтино кредитиране, по-ниски лихви. 

От друга страна, евтините кредити са нож с две остриета, казват финансисти, тъй като ниските лихви означават и скромна възвращаемост. Това би довело друг парадокс – застаряващото население „ще притиска” държавните финансии, същевременно улеснявайки кредитирането. 

Разбира се, не е възможно да се прогнозират със сигурност бъдещите лихвени проценти, тъй като са влияят от редица променливи фактори. Очертава се само една трайна зависимост – живеем по-дълго и сме по-здрави, така че е близо до ума да работим повече и да спестяваме повече, предоставяйки на младите възможности за по-изгодно кредитиране. Но в този процес финансистите съветват и правителствата, и по-младите „да си водят бележки” – тъй като всъщност те са бъдещите „по-възрастни”.