Защо ураганите са станали толкова свирепи

Америка и светът се сблъскват с все по-чести и по-големи многомилиардни тропически катастрофи като урагана „Лора", например, който заплашва брега на Персийския залив. Причината за това е комплесна и представлява комбинация от засилена строителна дейност по крайбрежието, природни климатични цикли, намаляване замърсяването на въздуха и предизвиканите от човека климатични промени, казват експертите.

Списъкът с последните урагани продължава да расте: Харви, Ирма, Мария, Флоренция, Майкъл, Дориан. И експертите по ураганите не се съмняват, че „Лора" ще бъде точно като тях.

Това е бъркотия, създадена поне отчасти от нашата човешка дейност, твърди Сюзън Кътър, директор на Института за опасности и уязвимост в университета в Южна Каролина.

„Наблюдаваме увеличаване на интензивността на тези явления, защото ние като общество променяме фундаментално Земята и в същото време се преместваме на места, които са по-опасни за живот“, допълни Кътър.

През последните три години Съединените щати са преживели седем катастрофи, породени от урагани. Всяка една е причинила щети за поне 1 млрд. долара, което прави общо щети за 335 млрд. долара. За сравнение, през всичките 80 години на миналия век е имало шест урагана, а щетите им възлизат на 38,2 млрд. долара, според Националната администрация за океана и атмосферата. 

Атлантическият океан поражда все повече големи урагани, според анализ на Associated Press на данните за урагана NOAA от 1950 г. Това обозначение се отнася до бури с поне 111 мили на час (179 километра в час) ветрове, които нанасят най-много щети. 

Натрупаната циклонна енергия в Атлантическия океан - измерване, което отчита броя на бурите, силата им и колко дълго траят - сега е 120 на 30-годишна средна продължителност.

Някои хора твърдят, че увеличението се дължи на непроверено строителство по крайбрежието, докато други сочат предизвиканите от човека промени в климата от изгарянето на въглища, нефт и газ. Всъщност и двете причини са валидни, посочва Крейг Фугейт, бивш шеф на Федералната агенция за управление на извънредни ситуации.

Ироничното е, че след бурите общностите „винаги казват, че ще се издигнат от пепелта“ и много често те продължават да строят по един и същ начин на едно и също място с една и съща степен на уязвимост, което води и до един и същ резултат, допълни Фугейт.