Ски клубът на Джеймс Бонд празнува 100 години рискови слаломи и бурни партита

Тогава в заспалото швейцарско село Мюрен нахлува филмов екип, следващ сценария на Йън Флеминг и научавайки за ски-клуба, създаден през 1924 г., „бащата” на Джеймс Бонд не пропуска да го включи в Kandahar Ski Club.  Алпийският връх Шилтхорн с въртящия се ресторант също са увековочени в „За тайните служби на нейно величество“. 

007 обаче засилва чара на Kandahar Ski Club и с членството на плеяда известни и луди британски скиори клубът се превръща в символ на ски-спорта, описва 100-годишната му история Financial Time.

През зимата на 1969 г. в Мюрен се изсипват и куп момичета на Бонд, а продуцентите търсят подслон за многобройния си екип. В същото време местната община отчаяно се нуждае от финансиране, за да завърши последния най-амбициозен етап от изключително свръхбюджетния си кабинков лифт. 

Така започват трайните връзки между кино-гилдията и селото, ознаменувани с множество редовни официални и не толкова официални събирания - традиция, продължаваща до днес. Въртащият се ресторант все така прави пълен кръг за 45 минути, показвайки може би най-завладяващата панорама на Алпите: върховете Айгер, Мьонх и Юнгфрау на изток, езерото Тун на север с Швейцарското плато и Шварцвалд отвъд него и на югозапад - Мон Блан. 

Сред този фантастичен пейзаж преди век британците правят революция в състезателните ски. „Сърцето” на идеята е Арнолд Лън, харизматичен алпинист, с хрисим вид и дива страст към андреналина. „Неговото нещо” е спускането и слалома по склоновете и е заслуга на Лън днес да ги има такива, каквито са в модерния ски спорт и като олимпийски дисциплини. 

За да популяризира идеята си и да насърчи британците да подкрепят новия ски-стандарт, в последната седмица на януари 1924 г. Лън сформира KandaharSkiClub и членовете го освещават тържествено на 30 януари в стая № 4 на хотел Mürren’s Palace. 45 години по-късно в Kandahar Ski Club е и Джеймс Бонд.

Девизът на Лън – и на клуба е: „Бързият, грозен завой е по-добър от бавния красив завой“ и „Черната писта” на Шилтхорн е нещо като тотем в Алпите – спираловидно стръмно спускане с много внезапни обрати, което спира дъха, завършнвайки в т. нар. Happy Valley (Щастливата долина).

Членовете на Kandahar Ski Club първи изследват 52-километровите писти на Мюрен, виещи се под надвиснали скали или през толкова гъста гора, че сякаш тишината кънти. С изключение на крановете, работещи по подобренията на въжените линии, които до края на 2026 г. ще съкратят пътя от долината до върха, сцената не се различава особено от историческата 1924 г.

Хотел Eiger в северния край на селото, е нещо като духовен дом за членовете. 86-годишната основателка на хотела още си спомня „зимата на Бонд”, превърнала селото във филмов декор, а жителите му – в потомствени фенове на филмите с 007. 

Активните членове на Kandahar Ski Club  днес са около 1650 души, с „демократичното” допускане на 15%, не-британци и около една трета дами. Всички споделят страстта към ските с готовността за приятелски срещи, обилно придружени с местни специалитети и вино. Членският внос е CHF 60 на година. 

Сред списъка с 56-те първи „кандахарци” е Андрю Ървайн, който по-малко от месец след присъединяването си към клуба потегля за Хималаите, за да не се върне никога, атакувайки Еверест. 

Дългогодишен член на Kandahar Ski Club  е и най-големият британски скиор Дейв Райдинг, който приема страстите и навиците на „колегите” си в култовата общност: „Те разбират, че това е като наркотик: усещането за свобода, зареждането, докато се спускаш надолу по планината. След това трябва да се забавляваш", категоричен е Райдинг. Би го казал и Джеймс Бонд.