„С най-топли пожелания”...

Катастрофалната ситуация стана повод мнозина да си припомнят „топлото” пожелание на заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведв и руското правителство, които вещаеха смразяваща зима и студени душове за европейците, лишени от руския природен газ, припомня The Moscow Times. 

Това обаче не се случи. Помогна и меката зима, а Европа продължи да подкрепя Украйна и въпреки временния скок в цените на синьото гориво през 2022 г., ЕС осигури енергийното снабдяване на гражданите си и промишлеността. 

Природният газ не стана „по € 5000 за 1000 куб. м.”, както заплашваше Кремъл, а около 15 януари 2024 г. се търгува в Европа 11 пъти по-евтино, отколкото в пика на кризата през август 2022 г., и 3 пъти по-евтино, отколкото преди войната. 

Ниските температури в началото на годината не смутиха нито европейския газов пазар, нито потребителите. В ЕС не се говори за енергийни икономии, рецесия не е настъпила, а безработицата е рекордно ниска. За първи път през май 2023 г. вятърната и слънчева енергия генерираха повече електричество от изкопаемите горива, обхващайки 31% от произведената в ЕС електроенергия.

Френските атомни електроцентрали, които редсовно изключваха през 2022 г., възобновиха нормалната си работа. Газовите хранилища в ЕС бяха запълнени до краен предел още през септември-октомври, а европейците се научиха да пестят, като Германия например отбелязва с 20% по-ниско потребление, отколкото преди войната в Украйна. 

Парадоксално, но за солидните запаси от природен газ на Европа помогна Украйна, предлагайки на ЕС своите газохранилища, където според украинския „Нефтогаз” ЕС съхранява 2.5 милиарда куб. м. синьо гориво. От начолото на ноември 2023 г. ЕС използва именно този газ, а европейските газохранилища остават пълни. Според източник на Financial Times, по този начин Украйна има водещата роля в сигурното газоснабдяване за Централна и Източна Европа. 

По ирония на съдбата, с тежката зима сега се бори Русия, където силните студове доведоха до множество аварии в отоплителните, електрическите и водопроводните мрежи в най-малко 43 административни единици от Москва до Далечния изток. 

При студове между минус 15°С и минус 30°С, без отопление са болници, училища и детски градини, над 54 000 души в Стари Оскол, 20 000 Подолск, 14 000 в Новосибирск, 6 000 в Находка, 3 000 във Владивосток, 10 000 в Липецк, където други 40 000 са без електричество. 

На студено са и десетки хиляди във Волгоград, 372 жилищни сгради в Новомосковск и над 650 в Саратов, плюс 100 социални обекта и т.н. На много места са организирани обществени пунктове за затопляне и полеви кухни. 

Въпреки критично износения жилищен фонд от 60-те и 70-те години на миналия век (т.нар. „Брежневки”), остарялата и неподдържана комунална инфраструктура и множеството аварии, руските власти планират радикално намаляване на бюджета за жилищно-комуналния сектор – с над 50% за периода 2024 – 2026 г., което вещае и занапред катастрофални ситуации за руските граждани.