Швейцарски учени разработиха метод за запояване на рани

Изследователските екипи от Швейцарските федерални лаборатории за наука и технология на материалите (EМРА) и федералния технологичен институт ETH Цюрих вече са подали молба да патентоват процеса, съобщиха днес от EМРА за swissinfo.ch.

Принципът на запояване е като в аналогичния процес при метали – необходима е спойка, която да се разтопи при ниска температура и да свърже двете части. В случая, изследователите са разработили протеинова желатинова паста, която служи като спойка между двете запоявани тъкани.

Пастата съдържа два вида наночастици: първо, наночастици от титанов нитрид, които превръщат светлината в топлина, т.е., осигуряват загряването на пастата при облъчване с лазер. Второ, наночастици бисмутов ванадат, които действат като термометър. Според учените, те излъчват светлина с определена дължина на вълната в зависимост от температурата и по този начин позволяват много прецизен контрол на температурата в реално време.

Изследователите са постигнали бързо и стабилно залепване на рани при лабораторни тестове с различни тъканни проби, в т. ч. от панкреас, черен дроб, уретра, фалопиева тръба и черва. Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Small Methods.

Иновацията има потенциала да замени хирургична практика на повече от 5 000 години – зашиването на рана с игла и конец, който процес принципно не се е променил през хилядолетията. Успехът му зависи от ръцете на хирурга, оборудването, консумативите и вида и размера на раните, които след зашиване тялото възстановява по естествен път. Конците обаче не гарантират винаги желания резултат, като в някои случаи прорязват много меките тъкани, а в други – не запечатват надеждно вътрешни органи – потенциално животозастрашаващи усложнения. 

Новият метод, съчетаващ лазерни и нанотехники, има потенциала да избегне тези рискове, създавайки условия и за много по-кратък възстановителен период на лекуваните пациенти.