Норвегия ще одобри дълбоководен добив на полезни изкопаеми

С това решение Норвегия ще стане първата страна в света, която ще продължи напред с противоречивата практика, за да отговори на търсенето на редкоземни метали. Идеята е от морското дъно да се извличат т. нар. „нодули” (малки буци), които съдържат литий, скандий и кобалт – критично важни минерали за чистите технологии, вкл. батериите. Предложението на Норвегия обхваща 280 000 кв. км от нейните териториални води, посочва ВВС. 

Въпреки съгласието на партиите в норвежкия парламент, идеята се приема противоречиво от национални и международни организации. Норвежкият институт за морски изследвания (IMR) заяви, че правителството е провело изследвания в малък участък и неуместно е приложило заключенията към цялата голяма зона, в която са планирани сондажите. Според IMR са необходими още 5 до 10 години изследвания на въздействието върху морските растителни и животински видове.

Според учени от Фондацията за справедливост в околната среда дълбоководният добив на ресурси е катастрофа. Експертите обвиняват норвежкото правителство в лицемерие, тъй като твърди, че възнамерява да прилага най-високи стандарти в опазването на околната среда, а същевременно пренебрегва научните съвети. 

Фондацията настоява минните компании да се заемат с предотвратяването на екологичните щети в настоящата си дейност, вместо да разкриват изцяло нов вид минна индустрия. От своя страна държавата трябва да инвестира много по-активно в събирането и рециклирането на използваните вече редки метали. Според изчисленията на учените, само от изхвърлените мобилни телефони могат да се възстановят поне 10% от ежегодния добив на кобалт. 

Международният съюз за опазване на природата (IUCN) смята, че техниките за събиране на минерали от морското дъно ще генерират значително шумово и светлинно замърсяване и ще увредят морските местообитания, от които нодулите са част. Инициативата на Норвегия противоречи и на позицията с ЕС и Обединеното кралство, които призоваха за временна забрана на практиката.

През ноември 120 депутати от ЕС написаха отворено писмо, призовавайки норвежкия парламент да отхвърли проекта заради „риска от такава дейност за морското биоразнообразие и ускоряването на изменението на климата“. В писмото се казва още, че оценката на въздействието, извършена от Норвегия, показва твърде много пропуски в знанията.

Други учени одобряват „предпазливия подход” на норвежкото правителство, което ще изисква от всяка компания-кандидат екологична оценка на участъка, в който планира сондажи. Това означава привличане на частни инвестиции за скъпите и сложни изследователски дейности в дълбокоморска среда. От кандидатите ще се изисква голям набор от документи, като издаването на всеки лиценз ще се гласува от парламента. Като цяло се смята, че реален добив на минерални ресурси от дъното на морето няма да започне преди 2030 г. 

Международният орган по морското дъно (ISA) ще се срещне тази година, за да работи по финализирането на правилата за дълбокоморския добив на ресурси, като окончателното гласуване се очаква през 2025 г. Повече от 30 държави подкрепят забраната на тази дейност, но страни като Китай са въодушевени и се опитват да повлияят на ISA.