Силиконовата долина – необуздани иновации и дълбоко неравенството

Картината допълват еднотипни, но луксозни къщи с градини и басейни - илюстрация на успеха и всичко, което може да се купи с пари. Но не всички в Силиконовата долина живеят така. пише swissinfo.ch. Стотици семейства, повечето имигранти, обитават кемпери, бедняшки гета и дори палатки – домовете на нископлатения обслужващ персонал в технологичните компании или Станфордския университет - един от най-богатите и скъпи в света. 

За тези хора наемите в долината са непосилни, въпреки че благодарение на тях империята Big Tech функционира ден след ден. Според Silicon Valley Index, всеки четвърти жител на Силиконовата долина живее под прага на бедността, като неравенството расте с около 1.5% годишно. Работниците без средно образование, печелят средно $ 33 000 на година, поне три пъти по-малко от хората с университетска диплома.

Започвайки през 1800 г., районът на днешната Силиконова долина е разработен на гърба на хиляди местни хора, лишени от земята им, както и с труда на експлоатирани чуждестранни работници, предимно китайци и мексиканци. Още тогава се поставят основите на местния бял елит, чието презрение към общите правила стана ключ към успеха.

Като иновациовен център Силиконовата долина се оформя в края на Втората световна война и през Студената война, благодарение на ползотворното сътрудничество между Станфорд, компаниите за полупроводници и военните изследвания. От 60-те години на миналия век се налагат компютрите като източник на всевъзможни ползи за обществото. Формулата за успех е, че ако си богат, значи си талантлив и си спечелил всичките си привилегии.

Днешните магнати от Силициевата долина все още говорят за „овластяване на хората“ и „създаване на общност“, но настояват за бизнес модел с малко правила. Междувременно бедните стават все по-бедни, богатите – все по-богати, а митът, че далновидни гении променят света от гаражите си, отдавна е илюзия. 

"Ние сме идеализирали мита за изобретателя, американската мечта за човека, който от нищото става супер богат и променя света към по-добро, но по-добро за кого?" пита Шерифе Уонг, художничка и учен в Бъркли. За Фред Търнър, професор по комуникации в Станфорд, „Мечтата компаниите да служат на човечеството се превърна в кошмар“.

Въпреки че в региона са внедрени някои от най-авангардните постижения на технологиите (напр. самоуправляващи се коли и роботи-доставчици), хората от средната класа все по-често се питат – какво печелим от това, освен че обедняваме, а работата ни е все по-несигурна? Така рухва и друг мит – че Силиконовата долина е „учебник” по успех и модел за просперитет. 

Затова проф. Търнър смята, че САЩ, респ. Силиконовата долина, могат да се поучат от Европа как да интегрират Big Tech, без да подхранят жилищна криза или дълбоко социално неравенство. Ученият посочва страни като Франция и Германия, които показват как силните социални системи и общовалидните правила могат да поставят технологиите в услуга на демокрацията, а не обратното. 

Колкото до иновациите, Швейцария е особено ярък модел – страната оглавява класацията на Global Innovation Index 13 последователни години и често е наричана „Силиконова долина на роботиката”. Алпийската държава инвестира в общественото образование 16% от бюджета си (САЩ - 10%), финансира своите световноизвестни университети, така че са достъпни за всички класи и е постигнала завидно равенство в разпределението на доходите. 

Така че е време американският Big Tech да се раздели с илюзиите за тотален просперит и да научи едно-две неща от Европа. „Марк Зукърбърг не е Силиконовата долина – трябва да разрушим тази сляпа заблуда”, категоричен е проф. Търнър, припомняйки че тътенът от банкрута на Silicon Valley Bank не е заглъхнал.