Все повече турци се опитват да емигрират

При 4 милиона турска имигрантска общност, от януари до октомври 2023 г., само в Германия търсещите убежище турци са втори по брой бежански контингент – малко по-малко от сирийците, но повече от афганистанците, въпреки че Турция не е във война като Сирия и не преживява политически трусове като Афганистан, управляван от талибаните с железен юмрук.

„Все повече турци ще напускат страната си, защото виждат единственото си спасение в чужбина, докато режимът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган разширява националистическата ислямска система“, каза пред i24NEWS Али Ертан Топрак, германски политик и юрист от кюрдски произход,.

Негов колега на политическото поприще, Джем Еркеси, турчин по произход, посочи в интервю за изданието, че по-голямата част от молбите за убежище в Германия и другаде идват от лица, смятани за противници на Ердоган, както и от активисти за правата на жените – особено след като Турция се оттегли от т.нар. Истанбулска конвенция, която беше подписала.

През януари тази година Европейският съд по правата на човека, на който Турция е член, постанови, че турските власти са осъдили „несправедливо“ и без реално основание хиляди турци, обвинени в принадлежност към „терористична група“. Доклад на Международната организация за правосъдие от 2022 г. сочи, че затворници са били премествани в затвори в цялата страна, след като се оплакали, че надзиратели ги малтретират и манипулират да се самоубият.

Заради ограниченията върху свободата на изразяване и несправедливите съдебни процеси много турски журналисти напуснаха страната, включително опозиционния журналист Джан Дундар. След като публикувал разследването си, че Турция снабдява ислямисти с оръжия, той е осъден на близо 28 години затвор като „терорист“  и от 2016 г.живее в изгнание в Германия.

Но емиграцията става все по-трудна перспектива, тъй като турските граждани, решили да емигрират в ЕС, трудно убеждават европейската имиграционна администрация, че в Турция са преследвани. В резултат на това „86% от турците, търсещи убежище в Германия, са принудени да я напуснат“, обяснява Али Ертан Топрак, посочвайки че през 2019 г. убежище са получили 47,4% от кандидатстващите, при едва 15% през 2023 г. 

Дори в скандинавските страни, които бяха предпочитана дестинация за противниците на турския режим, политическите опоненти на Ердоган вече не се чувстват сигурни и не са добре дошли. В стремежа си да спечели съгласието на Ердоган за присъединяването на Стокхолм към НАТО, миналия март Швеция прие закон за борба с тероризма. 

Но турският лидер не спря дотам. Настоявайки за „по-активни мерки срещу терористите“ (пради всичко от Кюрдската работническа партия, смятана от Анкара за терористична организация), Ердоган поиска още Швеция и Финландия да предадат „130 терористи”.

Много турски бежанци и политически анализатори виждат в тази тревожна ситуация и вина на европейските държави. Според Али Ертан Топрак, „страните от Европейския съюз споделят отговорността”, защото изпълнявайки много от исканията му, укрепиха властта на Ердоган, а сега „сметката плащат” неговите опоненти, принудени да напуснат Турция.