Проблемите на осиновяването не са само в разкриването на тайната

Подпомогната от Фондация BacktotheRootsSwitzerland („Назад към корените – Швейцария”), докторантка от Шри Ланка е проучила живота на 12 свои сънародници, осиновени като деца в Швейцария, установявайки трайни последствия от раздялата с биологичните им родители и етническите им корени.

Позовавайки се на изследването, swissinfo.ch посочва първия проблем: смущаващите впечатления за родната страна и биологичните семейства на осиновените. В стремежа си да ги интегрират напълно в швейцарското общество, новите им родители са им описвали Шри Ланка като красива, но бедна страна, в която бушуват въоръжени сблъсъци, а човешките права и основно правата на жените не се уважават. Осиновените са научили, че бедните им семейства са приели осиновяването, за да им осигурят по-добър живот и образование. 

Според изследването, така у децата се е развило чувство на благодарност, което от една страна ги е спирало да задават въпроси за биологичните си родители, а от друга е ръководело стремежа им да отговорят на високите очаквания на осиновителите. И макар че като цяло са били прилежни деца, осиновените сега осъзнават, че изглеждайки различно, са се чувствали изолирани от швейцарските си родители, понякога мълчаливо са им се противопоставяли и са потискали много чувства и свободно себеизразяване. 

Част от проблема е връзката на децата с връстниците им, като наличието на собствени деца в семейството на осиновителите в повечето случаи е приобщаващ фактор. Някои от осиновените казват, че са се чувствали дискрниминирани в училище и по-късно в университета, на работното място или в швейцарското общество, където ги приемат като имигранти. 

Посещавайки Шри Ланка десетилетия след осиновяването си и откривайки своя произход, повечето осиновени преживяват срив, достигащ до тотална криза на самоличността.Част от причините е спорната законност на осиновяването им, осъществено по модела, според който швейцарсоко законодателство, позволява на приемното семейство след две години да осинови децата, за които се грижи. 

Осиновените момичета, които са станали вече майки, едва сега осъзнават силата на връзката между майка и дете, от която са били лишени. Много от тези млади жени са по-мотивирани да открият биологичните си майки, оценявайки от нова гледна точка драмата, принудила ги да се разделят с децата си.

Заедно с това, част от осиновените трудно създават връзки и свои семейства в Швейцария. Подсилени от неизвестността дали биологичните им родители са живи и дали имат близки кръвни роднини, „тези рани никога не заздравяват” посочва изследването. 

Има разбира се и осиновени, които се чувстват пълноценни швейцарци, щастливи със своите осиновители, партньори и семейства и не смвятат да търсят близките си в Шри Ланка. Изследването справедливо отбелязва, че осиновителите също са чувствали обществен натиск да осигурят най-добрите възможности за осиновените си деца. 

Според проучването, транснационалните осиновявания трябва да се пректратят. Възможно е т. нар. „отворено осиновяване”, при което биологичните родители и осиновителите остават в контакт. Тази форма на осиновяване позволява на децата да познават собствените си корени и произход, но ги изправя пред трудния баланс между „истински” и „неистински” родители, който не винаги децата и двете им семейства успяват трябва да поддържат.