Дали европейските лидери пак ще кандърдисват Орбан да излиза, докато гласуват?

Някои приветстваха хода като гениална маневра, но други го оцениха като опасен прецедент с потенциал да разруши единството на ЕС. Критичните въпроси на ЕС за външната политика, сигурността, разширяването и финансите изискват единодушното съгласие на всички 27 държави-членки, но въздържането от гласуване не е пречка да се приемат решения. 

Същевременно, Шолц призова да се ограничи възможността „въздържал се” до „изключителни случаи“, но с предстоящите критични решения за бъдещето на ЕС, председателят на Европейаската комисият Урсула фон дер Лайен посочи, че още за следващия февруари трябва да се проучат и други креативни решения, за да се заобиколят множеството евентуални блокировки от страна на Орбан, включително дългосрочната подкрепа за Украйна от € 50 милиарда.

„Или имаме одобрение от 27-те, или ще работим върху алтернативи, които след това можем да направим оперативни“, каза фон дер Лайен миналия петък, предполагайки, че блокът може да обмисли извънредно споразумение за гласуване „всички без един”. За мнозина перспективата е изкушаваща, но ето как коментират опцията двама експерти пред Euronews

Това е първият случай, когато един лидер посочи вратата на друг, обяснява Янис Емануилидис, заместник-изпълнителен директор в Европейския център за политика, Според него, ходът не е „опасен прецедент”, но е „приемлив технически, но не и политически”.

„Орбан не беше принуден да напусне залата, а по-скоро го реши сам. Постъпката му отваря път за бъдещи ситуации, в които един лидер се изправя срещу останалите, за да запази лицето си, без да провали решението на мнозинството“, прогнозира Емануилидис

Но според Алберто Алемано, професор по европейско право в HEC Paris, анекдотичната ситуация от миналата седмица – независимо от подбудите, може да позволи на ЕС „да поддържа привидно единство във време на безпрецедентно разделение“.

И Емануилидис, и Алемано предвиждат трудни срещи на върха на Европейския съвет, на които Орбан или други лидери на ЕС биха могли да приложат правото си на вето върху наложителни ключови решения и реформи.

В тази връзка Еuronews припомни прецедента с България - най-малката икономика в ЕС, която две години спира членството на Северна Македония в ЕС, заради спорове относно правата на етническото българско малцинство. Изданието посочва, че перспективата за край на изискването за единодушно гласуване е много чувствителна, особено сред по-малките държави-членки, които се опасяват, че влиянието им в блока ще изчезне, ако загубят правото си на вето, посочват експертите.

Миналата седмица френският президент Еманюел Макрон ясно, но предпазливо отвори вратичка за варианти, твърдейки, че в някои ситуации има място за „максимално използване на гъвкавостта”, която предлагат правилата. „Трябва да се опитаме да запазим единодушието си, да вървим напред, да обсъждаме, да работим. Но за в бъдеще мисля, че имаме лостовете да бъдем много иновативни, без да взривяваме догтовореностите и да измисляме неща и извън тях“, цитира Еuronews френския президент.