Ще получаваме ли енергия по модела на Слънцето и звездите

Така наречения токамак, е съоръжението, в което чрез реакция, подобна на тази в ядрото на Слънцето, учените планират да генерират чиста енергия. 

През 2006 г. в Париж САЩ, ЕС, Русия, Китай, Индия, Япония и Южна Корея подписаха споразумение за проект и строителство на Международен термоядрен експериментален реактор (ITER), припомня Euronews. Днес 35 държави си сътрудничат в изграждането на камерата, която завършена ще тежи 23 000 тона и ще издържа температура от 150 милиона градуса по Целзий.

До момента науката работи по два метода за ядрен синтез. В единия, който се експериментира в САЩ и това лято постигна значителен успех, малко количество от две форми на водород – деутерий и тритий – се обстрелва с лазери, което предизвиква сливане  на атомните ядра и генерира енергия. 

Проектът ITER работи по втори вариант – ядрен синтез с магнитно задържане: в камера с обем 800 кубически метра, снабдена с различни системви за затопляне, 2 до 3 грама деутерий и тритий се нагряват до 150 милиона градуса. Магнитно поле ограничава получените частици, с изключение на неутроните, които блъскайки се в стените на камерата, загряват с топлината си вода, обграждаща съоръжението. Теоретично, получената пара, ще задвижва турбина.

И двата метода използват несравнимо по-малки количества радиоактивни материали от сега съществуващите ядрени централи, които работят на обратния принцип – разделяне на атома. Но въпреки редките катастрофални ситуации, тази в Чернобил от април 1986 г. напомни зловещо, че технологията не е безрискова, плюс че оставя огромни количества радиоактивни отпадъци, които се заравят  в геоложки хранилища дълбоко под земята - подход с неясни последствия.

За разлика от това, една инсталация за ядрен синтез с мащаба на ITER би генерирала енергия от едва няколко грама водород, при несравнимо по-висока степен на безопасност. Предизвикателството е да се построят реактори с гарантирана издържливост, както разбира се, времето и разходите, необходими за това. Графикът за ITER предвижда системата да влезе в пълна експлоатация през 2035 г. Междувременно, първоначално предвидените разходи от € 5 милиарда, нараснаха до € 20 милиарда. 

Друг проблем е международното сътрудничество, което изисква ангажимента на множество държави да работят заедно поне 40 години. Днес повече от всякога е ясно, че геополитически различия са възможни, но засега науката устоява, следвайки стремежа на учените да се изправят пред климатичните промени с чиста енергия от енергийни източници без въглерод.