Доналд Туск се завръща – но дали ще е същият?

Туск изглежда ще положи клетва като министър-председател на Полша на 13 декември. Бившият председател на Европейския съвет (2014 - 2019) вероятно ще се появи в старата си офис сграда в Брюксел за предстоящата тежка среща на върха на европейските лидери. Мнозина европейци очакват с него да се завърнат добрите стари времена преди 2015 г., когато полската националистическа консервативн партия „Право и справедливост“ (PiS) дойде на власт и осем години служи на целта си да слага пръти в колелата на ЕС.

Но вместо да управлява една бързоразвиваща се, уверена страна, Tуск ще трябва да се справи с дъблокото разделение в нацията след популисткото управление, превърнало Полша в лошото момче на европейската политика.

PiS загуби общите избори на 15 октомври, както и плановете си за трети мандат и това обнадежди целия континент, че популистките партии могат да бъдат победени. Но тези надежди може скоро да се сблъскат с вътрешната реалност на Полша, където Туск често ще има ограничено пространство за маневри срещу правото на вето на президента Анджей Дуда, верен на PiS, или решенията на Конституционния съд, доминиран от лоялни към PiS магистрати.

В тази ситуация Туск ще трябва да възстанови разбитата съдебна система и да прочисти правителствената администрация, лоялните на PiS медии и държавните надзорни комисии, в големия си процент също подкрепящи  PiS, които прикриват злоупотреби на отиващата си от властта партия.

Друга голяма надежда е, че Туск може отново да обърне Варшава към общите тенденции в ЕС, лишавайки унгарския Виктор Орбан от ключов съюзник в опитите му да подкопае основните стратегически приоритети на ЕС. 

Но най-големият залог за ЕС е историческият процес за разширяването му, особено с голяма страна като Украйна, докато популистките лидери на PiS успяха да убедят полските фермери и шофьорите на тежкотоварни камиони, че украинците „крадат” бизнеса им. Въпреки това, заради историческите симпатии към Украйна и противоречията с Русия, Полша прие милиони украински бежанци и достави оръжия и боеприпаси на Киев. 

Най-неотложният въпрос сега е кога, дали и как Полша ще получи достъп до своите € 35 милиарда безвъзмездни средства и заеми от ЕС за възстановяване от пандемията, както и € 76,5 милиарда редовно финансиране за развитие, замразено заради политиката на PiS, която не изпълни редица изисквания на ЕС и не върна на Полша статута на правова държава.

Очакванията са щом стане премиер, Туск да освободи поне € 6,9 милиарда от фонда за възстановяване след пандемията. Но в крайна сметка, Полша ще трябва да изпълни всичко, утвърждаващо върховенството на закона, за да отключи останалите пари – и Туск го обеща. Интересно е как ще го постигне с президент като Анджей Дуда и подкрепящия го конституционен съд. 

И последното – но не и по значение, което ще затрудни Туск, са местните избори през април, европейските през юни и президентските през 2025 г. 

Опитът на Туск като председател на Европейския съвет породи надежди, че той ще се справи с тези предизвикателства и ще „рестартира” триото Варшава - Париж - Берлин, които заедно с ЕС очакват "изключително проевропейско" полско правителство. Но това няма да стане автоматично. Полската вътрешна политика бързо може да сложи край на медения месец между Брюксел и Варшава, която няма да се превърне автоматично в съгласен ЕС-партньор, предвид и нерешените стари търкания от времето на първия премиерски мандат на Туск – въглищата, земеделието, Русия. 

Миналата седмица в полския парбамент Туск каза: „Търсих победа на тези избори, така че Полша отново да влияе върху решенията на Европа, а не обратното. Ние сме тези, които ще решим в каква посока ще се промени ЕС”. Явно, както се пее в полския национален химн, „Jeszcze Рolska nie zginęła” („Полша още не е изгубена”) – да се надяваме, и за европейската идея.