Димът от горящата шума срива защитата на белите дробове

Есента наближава и много скоро в градовете и селата ще започнат масово да горят нападалите изсъхнали листа от дърветата. Какво съдържа димът от изгарянето на листата и защо той е толкова опасен за белите дробове.

От какво се състои димът?

Съдържанието на дима зависи от няколко ключови фактора: 

- какво гори - трева, храсти или листа; 

- температурата — дали листата горят или просто тлеят; 

- разстоянието между човека, който вдишва дима, и източника на горенето. 

Разстоянието влияе върху способността на дима да „остарява", т.е. докато той се разпространява, слънцето и различни химически вещества във въздуха оказват влияние върху него. „Остаряването“ на дима  може да го направи още по-токсичен. 

Важно е да се отбележи, че големите частици, които повечето хора смятат за пепел, обикновено не се преместват много далече от огъня, но малките частици или аерозолите могат да се придвижват на огромни разстояния.

Димът от горящата шума съдържа хиляди отделни съединения, включително въглероден оксид, летливи органични съединения (ЛОС), въглероден диоксид, въглеводороди и азотни оксиди.

Най-разпространеният по количество замърсител са твърдите частици с диаметър по-малък от 2,5 микрометра, който е примерно около 50 пъти по-малък от този на песъчинка. Разпространението му е една от причините, поради които здравните власти издават предупреждения за качеството на въздуха, като използват PM2.5 като показател (един от стандартите на различните класове ултрадисперсни частици). 

Какво прави този дим с организма на човека?

Показателят PM2.5 определя прага за частиците, които могат да проникнат дълбоко в белите дробове и да причинят най-големи вреди. 

Човешкото тяло притежава естествени механизми за защита срещу частици, по-големи от PM2.5. Прекалено малките частици обаче заобикалят тази защита и нарушават работата на въздушните торбички, през които кислородът влиза в кръвта. За щастие във въздушните торбички има специализирани имунни клетки, наречени макрофаги. Тяхната работа е да търсят чужди тела и да ги премахват или унищожават. 

Изследванията обаче показват, че многократното излагане на въздействието на повишени нива на дим може да потисне работата на макрофагите, което води до усилване на възпаленията на белите дробове. 

Когато става въпрос за въздействието на дима върху човешкия организъм, много важни фактори са неговата доза, честота и продължителност. Кратковременното въздействие може да предизвика дразнене на очите и гърлото. Продължителното излагане на дим в течение на няколко дни или седмици, или вдишването на гъст дим може да увеличи риска от увреждане на белите дробове, а така също да допринесе и за сърдечносъдови проблеми. 

Като се има предвид, че работата на макрофагите се състои в това да отстраняват чуждите тела, включително и димни частици и патогенни микроорганизми, е логично да се предположи, че е възможно да има връзка между въздействието на дима и риска от вирусна инфекция.

Последните данни показват, че продължителното излагане на частици PM2.5 може да направи вирусите по-опасни. Например направено изследване показва, че дори леко увеличение на PM2.5 в даден район е свързано с повишаване на смъртността от COVID-19. 

Какво да направите, за да сте здрави? 

Следете качеството на въздуха и ако усетите миризма на дим, незабавно затворете прозорците. Ако е възможно, не излизайте навън и не се занимавайте с физически упражнения на открито, например с бягане или колоездене, ако има дим във вашия район. Повечето обикновени предпазни маски не улавят малките частици дим, така че е необходимо да се използва маска с по-високо ниво на защита, като например N95*.

*Съществуват два вида защитни маски - едните са обикновени медицински маски, а другите са респиратори с по-голяма степен на защита и се означават като Номер 95.