"В диалога с Вашингтон Пекин действа от позицията на силата"

На 15 ноември в Сан Франциско в рамките на срещата на върха на АТЕС трябва да се проведе среща между президента на САЩ Джо Байдън и председателя на КНР Си Дзинпин. Наблюдателите определят тези преговори като едни от най-важните през последните няколко години. 

Резултатите от тях могат да повлияят на ситуацията в различни части на света. Както смята политическият наблюдател на "Комерсантъ" Максим Юсин, именно китайският лидер ще действа от позицията на силата.

В навечерието на срещата в Сан Франциско с китайския лидер, президентът Байдън прави решителни изявления, обещавайки да проведе "твърд разговор"с председателя Си. Проблемът обаче е в това, че сега при отношенията с Пекин на Вашингтон ще му бъде много трудно да се изказва от позиция на силата.

По-скоро, по много въпроси именно Китай този път се оказа в привилегировано положение, много по-удобно от основния си геополитически противник. За това способства на първо място палестино-израелската война, заплашваща да взриви целия регион. САЩ, които от времето на президента Барак Обама се опитват постепенно да се оттеглят от Близкия изток, да намалят участието си в неговите дела, осъзнават, че това не се е получило и в обозримо бъдеще няма да се получи.

Това означава, че няма да е възможно и в пълна степен да се съсредоточат върху другия изток - Далечния. Макар че логиката на геополитическата конфронтация с най-могъщия противник - Китай, изискваше точно това. Но съдбата разпореди друго.

Вашингтон затъва в близкоизточните движещи се пясъци и за борба с Пекин му остава много по-малко сили, средства и енергия. Дори за главна световна свръхдържава е много трудно едновременно да се сражава на няколко фронта.

Пък и близкоизточният фронт днес далеч не е единственият за САЩ. Има още и украински, където нещата не са чак толкова розови и оптимистични, колкото би й се искало на администрацията на Байдън. 

Контранастъплението на Киев стигна до задънена улица. Дори украинските военни лидери вече признават, че работата върви към продължително позиционно противопоставяне. И далеч не е факт, че подобно развитие на събитията е влизало в плановете на Вашингтон и неговите западноевропейски съюзници.

А освен това за Джоузеф Байдън има и вътрешнополитически фронт и той винаги е бил основен приоритет за американските президенти, особено година преди изборите. И тук управляващата Демократическа партия, съдейки по последните проучвания, е изправена пред сериозни трудности.

Предвид всички тези обстоятелства, последното нещо, от което Байдън се нуждае сега, е влошаване на всичкото отгоре и в китайско направление. Затова той и се стреми да сведе конфликта с КНР до спокойна, предсказуема конфронтация, без резки стъпки и неприятни изненади. САЩ имаха твърде много от тях напоследък, само китайска им липсваше.

Осъзнавайки ясно това, председателят Си вероятно и ще изгради тактиката си на срещата в Сан Франциско. Едва ли на нея ще бъдат взети някакви епохални решения, които биха позволили да се говори за забележимо сближаване между Пекин и Вашингтон. Макар че могат да бъдат предприети отделни символични стъпки, такива, като например възстановяване на диалога по военна линия, прекъснат след посещението в Тайван на бившия председател на Камарата на представителите на Конгреса Нанси Пелоси.

Но в глобален план за Пекин няма никакъв смисъл да помага на своя опонент да решава стоящите пред него собствени проблеми.

Особено в ситуация, в която и в Близкия изток, и в Европа, и в Африка Китай може да се възползва от тези проблеми, за да укрепи позициите си в ущърб на САЩ. По друг начин отношенията между двамата главни геополитически опоненти вече, както изглежда, са невъзможни. Те вече са необратимо в различни лагери, при това тези лагери са начело.

Въпросът е само в степента на враждебност. Ще бъде ли тя извън мащаба, на ръба на прекия военен сблъсък? Или тази враждебност ще е управляема, предсказуема, донякъде цивилизована и взаимно уважителна? Именно така беше по време на Студената война, в ерата на противостоянието на САЩ с друг мощен геополитически противник - Съветския съюз.