През последните 20 години количеството на „опасния" озон се е увеличило в Северното полукълбо

Практически всеки човек на Земята е чувал за озоновите дупки. Озоновият слой предпазва Земята от прекомерно излъчване на ултравиолетова светлина, ето защо си мислим, че колкото повече озон има в атмосферата, толкова е по-добре. Това обаче не е съвсем вярно. Озоновият слой, който ни предпазва от Слънцето, е в стратосферата, но натрупването на озон в приземния въздух е лошо. Както показва ново проучване, количеството „лош" озон в Северното полукълбо се е увеличило значително през последните 20 години.

В първото в историята изследване с използването на данни за озона, получени с комерчески самолети, изследователи от Обединения институт за научни изследвания в областта на науките за околната среда (CIRES) към Университета в Колорадо са открили, че нивата на замърсяване в долната част на атмосферата на Земята са се увеличили в Северното полукълбо през последните 20 години.

Тропосферният озон (озонът между повърхността на Земята и 12-15 км над нея) представлява парников газ и е замърсител на въздуха, който, ако е в големи количества, може да нанесе вреда на белите дробове и да повлияе негативно на растенията.

Екипът от учени установи общо повишаване на нивото на озона над Северното полукълбо.

„Опитваме се да ограничим замърсяването на въздуха на местно ниво и новото проучване показва, че това може да не работи толкова добре, колкото си мислехме", казва Одри Годел, учен от CIRES, работещ в лабораторията за химични науки на NOAA и водещ автор на изследването.

Изследователите са открили удивително нарастване на „лошия" озон в региони, където някога нивото му е било най-ниско: например в Малайзия, Индонезия, Югоизточна Азия и Индия. В тези региони показателите на озона са били много ниски в периода между 1994 и 2004 г. и с много високи нива от 2011 до 2016 г.

В предишни изследвания учените не са успели да направят точни изводи за тенденциите на нарастване на озона в Северното полукълбо, тъй като в света съществуват твърде малко места, подходящи за дългосрочен мониторинг. Освен това новите сателити с почти глобален обхват дават противоречиви резултати за тенденциите на развитието на газа.

 Изследователите са използвали  данните, предназначени за самолетите от програмата „Действащи самолети на Европа", работеща за Глобалната система за наблюдение (IAGOS). От 1994 г. IAGOS измерва озона в цял свят с помощта на един и същ прибор на всяко ниво в атмосферата, което дава на учените последователни измервания във времето и пространството от повърхността на Земята до горните слоеве на тропосферата.

Учените използват тези измервания, за да изчислят промените в тропосферния озон от средата на 90-те години на минали век до 2016 г. в 11 региона на Северното полукълбо. Те са установили общо увеличение на съдържанието на „лошия" озон във всички региони, в които са извършени наблюдения. Средно „страшният" озон  се е увеличавал с 5% на десетилетие.