Как (да) реагира бизнесът на войната между Израел и Хамас

Компанията Уолт Дисни дари $ 2 милиона на хуманитарни организации в региона и също като високопоставени фигури в Amazon и Pfizer, осъди „ужасяващите терористични атаки“. McDonald’s обявиха, че ще предоставят безплатна храна на Израелските отбранителни сили (IDF), докато служители на Starbucks споделиха в Х посланието „Солидарност с Палестина”.

„Корпоративна социална отговорност“ е термин от 50-те години на миналия век, свързан по-скоро с филантропията, отколкото с по-широки обществени теми и много компании все още вярват, че не е необходимо, нито особено разумно, да излагат мнението си по социални въпроси – било аборти, раси или права, коментира Euronews. Но във века на социалните медии, които промениха драстично културата на общуване, бизнесът е под натиск да обяви позицията си по обществени теми, дори ако не е засягнат пряко.

В някои случаи, когато има преобладаваща обществена позиция, за бизнесът е лесно да изрази мнение, дори е плюс – както при нахлуването на Русия в Украйна. Редица компании окачиха украинското знаме в знак на солидарност, а платформата Airbnb започна да предлага безплатни жилища за украински бежанци. Когато обаче общественото мнение е разделено – както за атаката на Хамас в Газа и последвалия щурм на IDF, поддържането на позитивен бизнес имидж може да се окаже сложна дилема.

Ан-Софи Клейс, асистент по корпоративна комуникация и PR в университета в Гент, Белгия, казва пред Euronews: „В случая нямам ясен съвет за компаниите, освен да бъдат последователни“, в смисъл, ако още не сте взели отношение, по-добре мълчете, защото закъснялата реакция звучи лицемерно.

Реакциите на бизнеса са труден избор и заради и динамиката на общественото мнение, дори в пряко засегнатите страни. Според анкета на израелския вестник „Маарив” от 27 октомври, почти половината израелци са въздържани относно нахлуването в Газа, но мненията постоянно се менят. Проучване на IPSOS от същата дата в Обединеното кралство показва, че 37% от британците препоръчват на правителството си роля на неутрален медиатор, 13% подкрепят Израел, 12% - палестинците, а 16% са изобщо против вземането на страна.

Но смъртните случаи в Газа растат и все по-рязко разделят общественото мнение и сред гражданите, и сред политиците. Макар че призовават за „хуманитарна пауза”, президентът на САЩ Джо Байдън и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарекоха сухопътната операция на Израел в Газа акт на самоотбрана, докато генералният секретар на ООН Антониу Гутериш я определи като незаслужено „колективно наказание” на палестинския народ. 

Такива различия не улесняват бизнеса, тъй като изразявайки мнение, компаниите биха попаднали под атаката или на едната, или на другата страна. С аргумента, че са съучастници в потискането на палестинците, пропалестинското движение BDS („Бойкот, лишаване, санкции”) бойкотира например компании като HP, Siemens, Carrefour, Puma и застрахователите AXA, като ги заплашва с наказания, включително „лишаване от собственост”. 

В САЩ няколко щата приеха законопроекти срещу бойкоти на „произраелски” компании, но се сблъскаха с правото за свобода на словото. Във Франция, Обединеното кралство и Германия, включително на парламентарно ниво, методите на BDS се приемат като антисемитизъм, придружен с риска, че критиката към израелската държава се припокрива с осъждането на еврейския народ – по същия начин, по който се размиват границите между подкрепата за палестинската кауза и одобрението на действията на Хамас.

Така че наистина за компаниите е трудно да реагират на войната по начин, който няма да повлияе на интереса на потребителите – разбира се, с изключение на оръжейния бизнес. Съветът на проф. Клейс пред Euronews е: „Направете разлика между това, което трябва да правите от морална гледна точка, и това, което е необходимо като фирмена стратегия”. Добър съвет, но дали помага?