Къде стои Китай спрямо войната между Израел и Хамас

През уикенда първият китайски дипломат Уанг И обсъди конфликта с официални лица във Вашингтон. И двете страни се опасяват от по-голяма регионална война, така че САЩ обещаха да работят с Китай в опитите за намиране на решение.

Уанг И е разговарял и с израелските и палестинските си колеги, а специалният пратеник на Китай за Близкия изток Джай Джун, който в ООН активно поддържаше прекратяването на огъня, отлетя в региона, за да се срещне с арабски лидери. Според FinancialTimes, американски служители са „притиснали” Уанг И да „настоява за спокойствие“ с иранците, тъй като Китай е в близки отношения с Иран, който подкрепя Хамас в Газа и Хизбула в Ливан. 

Китай е най-големият търговски партньор на Техеран и ислямската република заяви, че е "готова да засили комуникацията с Пекин" за разрешаване на ситуацията в Газа - практика, в която Китай има добрия си опит като посредник в едно от редките разведрявания на отношенията между Иран и Саудитска Арабия. 

Едни политически наблюдатели оценяват възможностите на Китай като безпристрастен посредник в сравнително балансирани отношения с всички страни в конфликта – Израел, палестинците, арабските страни, Иран и Турция. Други обаче смятат Пекин за „второстепенен играч” в близкоизточната политика.

Китай не осъди Хамас и първоначално не спомена правото на Израел да се защитава, предизвиквайки „дълбоко разочарование” в еврейската държава. Пекин обаче бързо балансира позицията си, допълвайки, че „всички страни имат право на самозащита“, макар че постави действията на Израел "извън самоотбраната".

Балансът за Китай е труден, защото от една страна отдавна открито симпатизира на палестинската кауза, но има и мащабни отношения с Израел, в областта на съвместните предприятия, науката, високите технологии и в търговски обмен за милиарди долари.

Официално Китай даде да се разбере, че подкрепя палестинците и отчита необходимостта от независима палестинска държава, а китайски държавни медии и социални платформи приравниха действията на Израел към нацизма, предизвиквайки недоволството на германското посолство в Пекин. Като се прибави и нападението с нож срещу член на семейството на служител в израелското посолство в Пекин, перспектива на Китай да се ангажира с разрешаването на конфликта не изглежда надеждна. Тогава защо го прави? 

От една страна са икономическите интереси на Китай в Близкия изток и фактът, че Пекин внася почти половината си петрол от Персийския залив. Освен това близкоизточните държави все повече се превръщат във важни играчи за китайската инициатива „Един пояс, един път“, крайъгълен камък във външната и икономическата политика на Китай.

От друга страна конфликтът е златна възможност за Пекин да подобри международния си имидж, очертавайки се като „по-добрия кандидат” при разрешаването на кризи, отколкото САЩ. Пекин и Москва са твърди критици на „хегемонистичното американско лидерство” и американската помощ за Украйна, която според китайските държавни медии „налива масло в огъня”.

Има и мнение, че защитавайки палестинската кауза, Пекин се противопоставя на САЩ, за да изравни позицията си със своя западен съперник. Но като не осъди Хамас и защитава правата на палестинците, Китай подкопава и собствената си позиция, извиквайки за пореден път темата за правата на уйгурите или тибетците. 

В същото време икономическите връзки с Близкия изток са също толкова важни за Пекин, колкото тези с „колективния Запад”, към който клонят и най-големите икономики в Източна Азия и Южното полукълбо – например абсурдният факт, че не признавайки независимостта на Тайван, Китай търгува с острова и внася от там микрочипове.

Реално, твърденията на Пекин, че иска мир за Близкия изток без "никакви егоистични интереси по палестинския въпрос", нямат голяма стойност без и светът да се убеди в това.