ЕС да не се надява на единство, докато не разреши шенгенския ребус

В съответствие с един от фундаменталните принципи зад съществуването си, с Шенгенското споразумение от 1985 г. Европейският съюз очерта зона за свободно движение на хора и стоки без гранични проверки.

С течение на годините и с разрастването на блока, споразумението продължи се разширява, превръщайки се в ябълка на раздора заради два основни проблема: процесът на разширяване, който изисква единодушното съгласие на държавите-членки и възможността да върнат граничния контрол. С тези условия обаче понякога се злоупотребява, често в зависимост от вътрешните или външните политически цели на дадена страна. 

С аргумента, че се предпазват от нелегална имиграция, Германия възстанови граничния контрол с Полша и Чехия, Словения засили наблюдението на границата с Хърватия, а Словакия, призовава за гранични проверки на границата с Унгария. Опасявайки се от екстремизъм, след атаката на Хамас срещу Израел и Джорджа Мелони възстанови граничния контрол със Словения. 

Тези мерки не са положителен сигнал за кандидатите за членство в Шенген, но и ЕС губи, както се вижда от продължителното блокиране на Румъния и България, чието членство в зоната блокират съответно Австрия и Нидерландия. 

Макар и без обща граница, Виена оправда ветото си с довода, че Румъния е входна точка за мигранти в Австрия и ЕС. Според Frontex обаче, Румъния, както и останалата част от източната граница на блока, не представлява голям миграционен риск. Колкото до България, аргументът на Нидерландия са проявите на организирана престъпност и корупция в балканската държава.

През последните години и Европейската комисия, и Европейският парламент многократно заявяваха, че двете страни са изпълнили изискванията за членство в Шенген, докато изолацията им от зоната без граници се отразява зле на бизнеса и населението и допринася за по-високите цени на стоките и пътуванията. От друга страна, усложненият транспорт замърсява европейската природа, подкопавайки „зелените” цели на ЕС.

Разбира се, нещата не са розови и дори София и Букурещ наистина да са изпълнили всички изисквания, за да бъдат част от Шенген, България все още се счита за най-корумпираната страна в ЕС (и най-бедната), а Румъния остава отворена врата за контрабандата през общата ѝ граница с Украйна. Известен напредък има, но все пак има и проблеми, което не е „актив” за ЕС и НАТО във време на конфликт. 

Но присъединяването на двете страни към Шенген има повече смисъл за ЕС, тъй като ще подобри управлението на външните граници, ще обедини ресурси и ще осигури ключови пътища за износа на зърно от Украйна. След края на т.нар. Черноморска сделка, Румъния е най-добрата опция за украинския износ на селскостопанска продукция и един усложнен транспорт през границите на ЕС може да повлияе на доставките на храни и цените им. 

Какво може да се направи? Казват, че силата на една верига се определя от най-слабото ѝ звено. И докато Брюксел не може да си позволи липса на единство по отношение на свободното движение, в същото време популизмът в ЕС расте, убеждава страните, че са били третирани несправедливо и ги стимулира да търсят партньори извън блока.

Така се стига до изискването за пълно единодушие, което може би трябва да се преразгледа. Може да не е в най-добрия интерес на ЕС във време на война, но именно в такъв момент единството е решаващо и много по-важно от капризите на една или друга страна пред решенията на всички останали. 

В крайна сметка, бъдещето на ЕС е заложено на картата, наречена „единство”, а заедно с него и бъдещето на всяка една от неговите 27 държави.