31 октомври 1958 г.: Борис Пастернак пише писмо до Никита Хрушчов

Присъждането на наградата се възприема от съветската пропаганда като повод за засилване на преследването на писателя. Оказва се натиск върху него, изключват го от Съюза на писателите на СССР, публикуват се статии срещу него и романа му „Доктор Живаго“.

Тогавашният първи секретар на ЦК на Комсомола Семичастни казва, че съветското правителство няма да създаде пречки на Пастернак, ако той иска да напусне страната.

В телеграма, изпратена до Шведската академия, Пастернак пише:

„Поради значението, което дадената ми награда получи в обществото, към което принадлежа, трябва да я откажа. Не смятайте доброволния ми отказ за обида."

По съвет на юристи от Всесъюзната агенция за авторско право на 31 октомври 1958 г. Пастернак пише писмо до Хрушчов.

Ето текста:

„Уважаеми Никита Сергеевич, обръщам се лично към вас, към ЦК на КПСС и към съветското правителство. От доклада на другаря Семичастни разбрах, че правителството „няма да създава никакви пречки за моето напускане на СССР“.

Това е невъзможно за мен. С Русия съм свързан по рождение, живот и работа. Не мисля за съдбата си отделно и извън нея. Каквито и да са ми грешките и заблудите, не можех да си представя, че ще се озова в центъра на такава политическа кампания, която започна да се раздухва около името ми на Запад.

Осъзнавайки това, аз информирах Шведската академия за доброволния си отказ от Нобеловата награда. Пътуването извън родината за мен е равносилно на смърт и затова ви моля да не предприемате тази крайна мярка спрямо мен. С ръка на сърцето, направих нещо за съветската литература и все още мога да й бъда полезен.

Б. Пастернак“.

Борис Пастернак умира от рак на белия дроб на 30 май 1960 г. в Переделкино. Стотици хора  го изпращат в последния му земен път.