Кого наказват санкциите в глобален мащаб

„Бесен съм“, написа през есента на 2021 г. директорът на операциите на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), след като посети Афганистан и видя в най-голямата болница в Кандахар „деца кожа и кости с празни очи и отчаяни родители”.

Проблемът? Няма пари, посочва SWI swissinfo.ch. Екстремистката група на талибаните, която пое контрола над държавните институции в Кабул, е под санкциите на ООН от 1990 г. и тези на САЩ след самоубийствените атаки на 11 септември 2001 г. През август 2021 г. Джо Байдън замрази и $ 7 милиарда, които Афганистанската централна банка държи в Ню Йорк.

Швейцария също съхранява замразени активи, които потенциално може да подпомогнат здравеопазването в Афганистан. Но десетилетният проблем със санкциите и медицинските грижи не намира решение, докато тежката здравна ситуация в санкционираните страни все повече привлича вниманието на правителства, академични среди и хуманитарни организации.

„Икономическите санкции, които целят да накажат управляващите в Кабул, всъщност лишават милиони афганистанци от основни неща за оцелявнането им”, казват от МКЧК, посочвайки, че само намесата им е предотвратила пълния колапс на общественото здравеопазване в Афганистан.

Връзката на санкциите с общественото здраве за първи път влезе в заглавията след войната в Залива през 1991 г., когато ООН постави Ирак под ембарго. Доклад на УНИЦЕФ от 1999 г. изчислява, че след войната детската смъртност в контролираните от правителството части на Ирак се е удвоила. Цитираха се половин милион смъртни случаи на деца, а Мадлин Олбрайт, посланик на САЩ в ООН тогава, заяви, че изборът е труден, но си струва тази цена да се плати. 

Почти две десетилетия по-късно, проучване, публикувано в Британския медицински журнал за глобално здраве, опроверга числата за детската смъртност в Ирак, твърдейки, че са били манипулирани от режима на Саддам Хюсеин в опит за вдигане на санкциите.

Епизодът показва колко е сложно да се определи въздействието на санкционните мерки върху снабдяването с лекарства и общественото здравеопазване, тъй като управляващите в санкционирани държави са си осигурили здравни грижи и яростно обвиняват други страни за страданията на цивилните, отклонявайки  вниманието от лошото си управление.

Хуманитарната криза в Ирак все пак даведе до отказ от всеобхватни санкции, насочвайки към лица или организации мерки като замразяване на активи, забрани за пътуване или оръжейно ембарго. На прицел са и ключови сектори като горива, корабни компании и обслужващи банки.

Проучване на Geneva Graduate Institute от 2020 г. обаче смята, че „Целевите санкции в санкционираните юрисдикции не предотвратяват влошаването на хуманитарните условия, предизвикани от лошото местно управление и корупцията“.

Въпреки изключенията за критично важни стоки, проучването установи, че санкционираните страни трудно купуват лекарства, тъй като повечето международни банки не поемат риска да обработват плащанията им, прекъсвайки веригата на доставки от чуждестранните производители до пациентите, особено за най-новите лекарства.

Швейцария се опитва да облекчи затруднението, като създаде специален канал за плащане на медицински доставки, обвързан с предварителното информиране на редица отговорни финансови структури в Швейцария и САЩ. Каналът стартира с пилотно плащане от € 2,3 милиона за доставка на противоракови лекарства от Швейцария за Иран, но общата сума, обработена по този начин, е едва € 5,1 милиона. Така че болните и семействата им в санкционираните страни все повече виждат битката за живот като битка със санкциите.