Зоолози описаха мумиите на листоухи хамстери, живели на височина над 6000 метра

Зоолози откриха по склоновете на южноамериканските вулкани Салин, Пулар и Копиапо, чиято височина надвишава 6000 метра, мумифицирани останки от листоухи хамстери Phyllotis vaccarum - най-високопланинските гръбначни животни в света. 

Възрастта на находките варира от няколко десетки до няколкостотин години. По-рано тук бяха открити живи представители на този вид. По такъв начин популацията от листноухи хамстери съществува на надморска височина над 6000 метра вече много години. Резултатите от проучването са публикувани в статия за списание Current Biology.

Дълго време зоолозите смятаха, че горната граница на разпространението на бозайниците се намира на ниво 5200-5800 метра над морското равнище. Предполагаше се, че представителите на този клас не са в състояние да оцеляват дълго време на по-значителни височини, тъй като там е изключително студено, има малко кислород и няма достатъчно храна.

Обаче през 2020 г. екип от зоолози, ръководен от Джей Шорц (Jay F. Storz) от Университета на Небраска в Линкълн съобщи, че е срещнал листоух хамстер Phyllotis xanthopygus rupestris (по-късно той е отделен в отделен вид P. vaccarum) на надморска височина от 6739 метра - на върха на вулкана Люляйляко, разположен на границата на Чили и Аржентина. 

А няколко години по-късно изследователите демонстрираха, че тези гризачи живеят постоянно на надморска височина над 6000 метра, което потвърждава статута им на най-високопланинските гръбначни животни в света. При това другите популации от този вид обитават много по-ниски ареали, включително и на морското равнище.

В новата работа Шорц и колегите му описват 13 мумифицирани трупа на листоухи хамстери, които са открити от тях по време на работа на високопланинското плато Пуна де Атакама на границата на Чили и Аржентина (вулканът Люляйляко се намира тук). Изследователите откриват изкопаеми останки от гризачи по склоновете на вулканите Салин (височината му е 6029 метра над морското равнище), Пулар (6233 метра) и Копиапо (6052 метра). Мумифицирането на труповете е станало по естествен път в условията на студен и сух климат.

Радиовъглеродният анализ на останките от хамстерите от склоновете на Салин и Копиапо показа, че гризачите са починали не по-рано от 1955 г. - с други думи, възрастта на мумиите от тези два вулкана е само няколко десетилетия. Мумиите от вулкана Пулар се оказаха по-стари. Вероятно са на възраст под 350 години.

Използвайки генетичен анализ, авторите установяват, че сред мумифицираните хамстери има шест мъжки и седем женски екземпляра. А сред индивидите от склоновете на вулкана Салин се оказват две двойки, във всяка от които индивидите се падат близки роднини един на друг — сиблинги или родител и неговото дете. Коефициентът им на родство е съответно 0,427 и 0,418. 

Тези факти свидетелстват, че хамстерите, чиито мумии са открити от изследователите, са принадлежали на заседнала популация, която е живяла на височина повече от шест хиляди метра, а не са били случайни индивиди, които са се издигнали до тук и са умрели. По този начин високопланинската популация на P. vaccarum съществува на платото Пуна де Атакама от поне няколко десетки или дори стотици години. 

В същото време, съдейки по молекулярните данни, мумифицираните листоухи хамстери са били тясно свързани с представители на същия вид, които днес живеят на вулканите Салин, Пулар и Копиапо, в други части на Пуна де Атакама и на по-ниски височини.

В заключение изследователите отбелязват, че първите мумифицирани останки от листоухи хамстери на височина над 6000 метра са открити не от зоолози, а от археолози, които от време на време откриват мумии на тези гризачи в церемониални структури и погребения на инките. Има предположение, че хамстерите са били донесени тук по време на определени ритуали, например, за да ги принесат в жертва. 

                                 Околностите на вулкана Салин

Обаче мумифицираните индивиди, открити от Шорц и неговите съавтори, са на възраст под петстотин години, което означава, че не биха могли да бъдат съвременници на инките (освен това те са открити на места, които по никакъв начин не са свързани със постройките и погребенията на този народ). Това означава, че те са се издигнали до рекордната височина без човешка помощ. Защо обаче листоухите хамстери са се заселили на платото Пуна де Атакама, където условията приличат повече на марсиански, отколкото на земни, засега си остава загадка.