Съдбата на мирните цивилни в Ивицата Газа

Пленени от Израел бойци на Хамас обаче разкриват, че мирните цивилни от Газа са съществена част от подготовката на кървавата атака от 7 октомври. Месеци наред, ден след ден, Израел приемаше хиляди палестинци от Газа, намерили работа в граничните израелски селища и кибуци. Всяко затваряне на пропусквателния пункт се превръщаше в трагедия, докато световните медии клеймяха Израел, че не позволява на жителите на Газа да си изкарват хляба. 

От събраните сега данни става ясно, че тези мирни работници са изпълнявали и друга задача – да събират информация за работодателите си, в т. ч. брой на къщите в квартала или кибуца, разположение на стаите и бомбоубежищата, брой и възраст на живущите в съответното израелско семейство, дали имат куче, къде паркират колите си и още редица подробности, изясняващи, че част от инфраструктурата на погрома е подготвена от цивилни жители на Газа.

Сега израелското разузнаване осъзнава, че мирни цивилни в Газа са копали тунелите и подземните убежища на Хамас, след което са пренесли там оръжията и мунициите на групировката. Докато светът се тревожи, че болниците в Газа нямат гориво за електрогенераторите си, сателитни снимки показват петролни складове на Хамас с поне половин милион тона гориво – откраднато от помощите, които светът предоставя на цивилните в Газа. 

Палестинската автономна власт бездейства, живеейки охолно също на помощи, а през 2006 г. изгуби в Газа изборите, предоставяйки управлението на Хамас. Европейските наблюдатели потвърдиха, че демократичният вот е изразил избора на палестинците, макар че уставът на групировката призовава за унищожаването на евреите и държавата Израел.

Днес, след 17 години, властта на Хамас е още по-силна. За палестинските деца в Газа оръжията са ежедневни играчки, учителите им ги учат, че убиването на евреи е свещен дълг, а мирните цивилни майки са горди със синовете си, избрани от Хамас да станат мъченици... 

Сайтът israelhayom.com пише: „Хамас и хората от Газа са едно. Много от тях са знаели за предстоящата война, помагали са в подготовката ѝ, пазили са я в тайна – знаят го близките им в Израел, знаят го и араби – израелски граждани. Западните лидери не го вярват, но в един момент ще го разберат - палестинците имат креативни начини да обясняват нещата”.

Израелската армия (IDF) разбира дилемата за „колективното наказание”, което мирните жители на Газа не бива да търпят заедно с главорезите на Хамас – затова Израел отлага сухопътната атака, затова предупреждава преди да атакува, затова възстанови водоснабдяването, затова призова мирните цивилни да се евакуират на юг, докато Хамас ги спира и ги връща. В същото време израелски бедуин (арабин), собственик на пет хотела в Израел, прие там безплатно повече от 3 000 израелци, евакуирани от селищата по границите с Газа и Ливан... 

IDF не воюва с цивилни, но все по-шокиращо осъзнава какви мирни цивилни има в Газа, а мнозина в Израел започват да си отговарят на въпроса защо нито една съседна арабска държава не ги приема – същите тези арабски държави, които както Израел, в Първата арабско-израелска война (1948 – 1949) завзеха територии, определени за палестинска държава. Още тогава ООН създава Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци – същото това ООН, което отреди спорна територия за създаването на еврейска и палестинска държава, с ясното съзнание, че създава буре с барут. 

Настоящият генерален секретар на ООН, разбира се, няма връзка с решението на организацията от 1948 г., но може би отчитайки коварния резултат, Антониу Гутериш заяви, че клането от 7 октомври не е възникнало „във вакуум”, а е резултат от страданията на палестинския народ. Израел призовава за оставката му, формулирайки ясно, че „който проявява разбиране към кампания за масово убийство на деца, жени и възрастни хора, не е годен да ръководи ООН“.