Изследване установи: психиатричните диагнози "нямат научен смисъл"

Ново изследване, публикувано в списание Psychiatry Research, прави извод за научната безполезност на психиатричните диагнози като инструменти за идентифициране на отделни психични разстройства.

Изследването, проведено под ръководството на учени от Университета в Ливърпул, включва подробен анализ на пет ключови глави от последното издание на широко използваното диагностично и статистическо ръководство (DSM), посветени на шизофренията, биполярното разстройство, депресивни разстройства, тревожните разстройства и на разстройствата, свързани с травма.

Диагностичните ръководства, такива, като DSM, са създадени, за да осигурят общ диагностичен език за специалистите по психично здраве и да се опитат да дадат окончателен списък на психичните заболявания, включително и описание на техните симптоми.

Основните резултати от изследването са следните:

- Всички психиатрични диагнози използват различни правила за вземане на решения;

- Симптомите на различните диагнози до голяма степен съвпадат;

- Почти всички диагнози скриват ролята на травмите и нелагоприятните събития;

- Диагнозите ни казват малко за конкретния пациент и за това, какво лечение му е необходимо;

- Авторите заключават, че диагностичната маркировка представлява "неискрена категорийна система".

Водещият изследовател д-р Кейт Олсоп (Kate Allsopp) от Университета в Ливърпул казва "Въпреки че диагностичните етикети създават илюзията за обяснение, от научна гледна точка те са безсмислени и могат да породят стигма и предубеждение. Надявам се, че тези резултати ще насърчат специалистите по психично здраве да не се ограничават до диагнози и да обмислят други обяснения за психичните разстройства, такива, като травма и друг неблагоприятен житейски опит".

Професор Питър Киндерман от Университета в Ливърпул заявява: "Това проучване представлява още едно доказателство за това, че биомедицинският диагностичен подход в психиатрията не отговаря на предназначението си. Диагнозите, които често и безкритично се представят като "истински заболявания", всъщност се поставят въз основа на вътрешно непоследователни, объркващи и противоречиви схеми на до голяма степен произволни критерии. Диагностичната система погрешно вярва, че всички стресове са следствие от разстройства и се опира до голяма степен на субективни преценки за това, кое е нормално."

Професор Джон Рийд (John Read) от Университета в Източен Лондон казва: "Може би е време да спрем да се преструваме, че медицинските етикети допринасят по някакъв начин за разбирането ни за сложните причини за човешкия дистрес или за вида помощ, от която се нуждаем в случай на дистрес".