Ще се повтори ли петролната криза от 1973?

След атаката на Хамас срещу Израел, палестинско-израелският конфликт ескалира, заплашвайки да надхвърли региона и да отбележи поредния крах на надеждите за мир между араби и евреи. 

Очаквайки негативната реакция на арабските страни износителки на петрол, които са срещу Израел, цените на „черното злато” заиграха. На лондонската борса ICE Futures миналата сряда декемврийските фючърси за барел Brent надхвърлиха $ 92, но в понеделник паднаха, при първите разумни решения като освобождаването на двете американски заложнички, отлагането на сухопътната атака на Израел в Ивицата Газа и допускането на хуманитарна помощ там.

Ясно е, че петролът и цените му са играч в този конфликт, както и важен фактор в кандидат-президентската кампания в САЩ. Администрацията на Байдън вече реагира, като вдигна ограниченията върху венецуелския петрол за шест месеца и този силен ход свали цените му. Въпреки огромните си запаси обаче, Венецуела може да доставя не повече от 200 000 барела допълнително на ден. В същото време Саудитска Арабия намали производството си с 1 милион барела на ден и може да затегне ограничението още, така че има риск „венецуелският гамбит” на Байдън да не компенсира ефекта „Газа”, особено ако ОПЕК изпълни искането на Иран за петролен бойкот на Израел.

В Газа играят и други механизми за въздействие върху цените на петрола. Войната сложи край на сближаването между Саудитска Арабия и Израел, което трябваше да повиши саудитското производство на петрол. Вместо това, цените му се повишиха след експлозията до християнската болница в Газа, въпреки доказателствата, че е причинена от Хамас, а  редица срещи на Байдън в региона бяха отменени. 

Ситуацията може да се влоши и от намесата на Иран, чрез Хизбула. Ако ударите на групировката отворят втори фронт в Израел, Вашингтон ще отговори с нови санкции срещу Техеран, а според The ​​Washington Post, всяка стъпка срещу Иран може да доведе до ограничаване на продажбите на ирански петрол, което ще провокира рязко покачване на цените на енергията. 

С други думи, цената на петрола ще следва развитието на палестинско-израелския конфликт – според Bloomberg по три възможни сценария. 

Първият предполага ограничаване на конфликта в Ивицата Газа, намаляване на иранското производство със 700 хиляди барела на ден и съответно с $ 3 - $ 4 по-високи цени на барел. 

Вторият сценарий предполага, че Хизбула ще въвлече в сблъсъка Ливан и Сирия, създавайки регионална прокси-война между Иран и Израел. Тогава цените на петрола ще скочат поне с 10%, а глобалният БВП ще падне с около $ 300 милиарда още през 2024 г. Инфлацията ще остане висока, централните банки ще продължат строгата парична политика и надеждите за икономически растеж ще се изпарят.

Сценарият с най-високи залози е директна ирано-израелска война и вчера висш ирански военен каза пред студенти в Техеранския университет, че Иран „не се колебае” да изстреля ракети по северен Израел. От друга страна, ислямската република изглежда е на крачка от създаването на атомна бомба. Израел не потвърждава, но и не отрича наличието на ядрени оръжия, но „ако е необходимо, ще ги използва“. Тогава  ще настъпи световна криза и глобална рецесия, а цените на петрола ще „скочат до небето“.

Ситуацията припомня войната Йом Кипур през 1973 г., когато САЩ подкрепиха Израел, арабските държави наложиха петролно ембарго и цените на петрола скочиха четири пъти (от $3 на $12 за барел) – смешни цифри днес, които обаче промениха глобалната автоиндустрия, вкарвайки мощно на пазара малките икономични японски коли, които се изравниха и дори надхвърлиха по продажби американските и европейските автомобили.

Сега едно четирикратно поскъпване може да изстреля цената за барел петрол до над $ 360, или в „идеалния” случай да я установи около $ 150. 

И  ако се запитаме кой би се зарадвал, първият отговор несъмнено е Русия.