История за заложници с продължение

Искането на Хамас върна спомена за подобни ситуации в миналото, предизвиквайки тежки съмнения във вътрешната политика на Израел. Медиите припомнят „откупването” на пленения през 2006 г. израелски войник Гилад Шалит, отвлечен при нахлуване на Хамас през границата с Газа. След 5 години и четири месеца Шалит е разменен за 1027 палестински затворници, 450 от които осъдени за тероризъм и убийството на около 600 израелци.

Израел все още се убеждава, че освобождаването на Шалит е проява на хуманност, докато  в Газа размяната се приема като голяма победа на Хамас и е отпразнувана с тридневни всенародни тържества, припомня рускоезичната медия newrezume.org. Семействата на освободените затворници получават по $ 2 000, а в интервю лидер на Хамас обявява отвличането за „стратегия, която ще продължи”.

Днес, 12 години по-късно, стратегията доказа, че е в действие по ужасяващ начин: един от освободените през 2011 г. затворници с доживотна присъда за убийство е Али Кади - командирът на ”елитната” рота на Хамас, нахлула в кибуците по границата с Газа рано сутринта на 7 октомври. 

След освобождаването им там бяха открити стотици избити семейства, стари хора и деца, т.е., всичко живо, дори домашните животни. Търсейки думи за случилото се, израелският министър на отбраната Йоав Галант нарече Али Кади „звяр в човешки облик”, докато руски медии го обявиха за „просто координатор” – и може би е така: оцелелите по чудо казват че Кади е „координирал” кой да бъде изгорен жив и кой просто обезглавен. 

На 14 октомври следобед, след акция на израелската армия (IDF), военното разузнаване (AMAN) и службата за обща сигурност (Shin Bet), Али Кади е убит. Твърде късно, казват близките на жертвите му.

Сега, при новата заложническа криза, мнозина обвиняват Бенямин Нетаняху, че е одобрил сделката за размяна по случая Шалит и наричат тази стратегия, продължила и в следващите години, „съучастие с терористите”.

Днес, отново с Нетаняху начело на еврейската държава, все по-често се чуват гласове, че некомпетентната вътрешна политика на Израел трябва да бъде осъдена от израелския съд и израелското общество. По средата остават заложниците и близките им.