Продължава преразпределението на глобалния газов пазар

QatarEnergy се споразумя с Shell 27 години да доставя втечнен природен газ (ВПГ) на Нидерландия, след подобна по обем сделка с TotalEnergies – Франция, съобщи Reuters. По всеки от двата договора Катар ще доставя 3,5 милиона тона ВПГ годишно, заменяйки по този начин 6,5% от обемите, които „Газпром” изнасяше за страните от ЕС преди войната в Украйна. Германия също има споразумение с Катар за задълбочаване на търговията с ВПГ.

„Катар потвърждава ангажимента си да помага на Европа да посрещне търсенето на енергия и да укрепи енергийната си сигурност чрез източник, известен със своите превъзходни икономически и екологични резултати“, каза Саад Ал Кааби, главен изпълнителен директор на QatarEnergy.

Досега страните от ЕС не са сключвали такива дългосрочни договори, но целта за преодоляване на енергийната зависимост от Русия трансформира енергийния пазар. При най-ниския износ на „Газпром” от 50 години насам, Москва изглежда разчита най-вече на доставки за Китай по газопровода „Силата на Сибир-2 и транзитното му продължение „Союз-Восток” в Монголия, което обаче е на етап проект, а договор за строителство няма.

Това означава, че дори монголската връзка да се осъществи в срок, предвидените 50 млрд. куб. м синьо гориво годишно ще потекат към Китай поне след 10 години. Плюс другите доставни маршрути, износът за Пекин ще достигне около 100 милиарда куб. м годишно, на близо два пъти по-ниски цени от тези за Европа, където „Газпром” доставяше от 150 до 180 милиарда куб. м годишно.

Но въпреки отстъпките и голямото желание на Москва, Китай се въздържа от нови големи договори, смятат от Берлинския център „Карнеги” за изследване на Русия и Евразия. Както съобщи Reuters, единственият допълнителен „китайски” газов договор на Русия е сключен преди дни с китайската CNPC и обхваща месеците до края на тази година. Обемът му не е известен. 

От консултантската компания RusEnergy прогнозират, че дори при „много добра цена” и реализация на „Союз-Восток“, доставките няма да заместят изгубения европейски пазар. Но Русия няма голям избор, въпреки че зависимостта ѝ от Китай расте, казват от Asia Society, Ню Йорк. Въпреки твърденията за стратегическо партньорство, китайските инвестиции в Русия са непропорционално скромни заради опасения от политически рискове, вторични санкции, корупция и непредсказуемостта на руски пазар.