Херкуланумските свитъци от преди 2000 години са дешифрирани за първи път чрез ИИ

Изригването на Везувий през 79 г. не само е "замразило" във времето градовете Помпей и Херкуланум, но и е запазило в смъртоносната прегръдка на пепелта и лавата библиотеката на папирусните свитъци в последния град, съкровищница от древни знания, които сега са вкаменени и недостъпни. 

В продължение на векове тези свитъци, безмълвни свидетели на отминала епоха, се противопоставяха на опитите да ги прочетат и съдържанието им си оставаше загадка поради крехкото им, овъглено състояние.

Благодарение на международна инициатива обаче стана възможно да се дешифрира една дума от тези древни текстове: "πορφύραc" (пурпурен, лилав) - термин, свързан с пурпурния цвят или одежзи, цвят, често асоцииран с кралската власт.

За това съобщава New-Science.

Брент Сийлс (BrentSeales) от Университета в Кентъки и други изследователи изиграха решаваща роля в реализирането на тази инициатива, като предоставиха данни, код и методи на разположение на обществеността и научната общност с помощта на онлайн платформа. Това позволи не само на изследователите, но и на гражданските учени да получат достъп до информация и да допринесат за този грандиозен проект. Целта е да се създаде среда за сътрудничество, в която различни умове и умения могат да се обединят, за да разрешат тази историческа и културна загадка.

Екипите, участващи в конкурса, се борят за голямата награда от 700 000 щатски долара, която ще отиде при този отбор, който до края на 2023 г. дешифрира не по-малко от четири откъса текста от вътрешните слоеве на свитъците. Поощрителните награди включват $ 50,000. за точното откриване на мастило върху папируса.

Съвременните технологии в услуга на миналото ни

Херкуланумските свитъци, открити през 1752 г., са безценен археологически артефакт, който дава представа за културата, философията и ежедневието на Древния Рим. Тяхното крехко, овъглено състояние обаче представлява значително предизвикателство по отношение на консервацията и четенето. 

Традиционните методи, такива, като физическото разгъване на свитъците или разрязването им с цел получаване на достъп до текста вътре, често водят до по-нататъшното им повреждане, което прави някои фрагменти от текста невъзможни за възстановяване.

Компютърната томография (КТ) и алгоритмите за машинно обучение се превърнаха в технологични решения за преодоляване на тези препятствия. Компютърната томография позволява да се получат детайлни изображения на обектите в напречно сечение, осигурявайки вътрешен изглед, без да е необходима физическо вмешателство в самия обект. С негова помощ са идентифицирани формите на буквите и думите, написани с въглеродно мастило, чиято плътност е малко по-различна от тази на околния овъглен папирус.

За анализ на изображенията, получени с помощта на томография, се използват алгоритми за машинно обучение. Люк Фаритор, студент от Университета в Небраска-Линкълн, разработва специален алгоритъм за откриване на гръцки букви на няколко реда от сгънатия папирус. Той използва фини разлики в повърхностната текстурата, за да обучи невронната мрежа и да изолира мастилото.

Затова Брент Сийлс и неговият екип организират конференция и пряко включване във Великобритания, за да обявят за значителен пробив: първото дешифриране на цяла дума. В свое изявление Сийлс казва: "Тези текстове са написани от човешки ръце по времето, когато са се зараждали световните религии, Римската империя все още е господствала и много части на света са били неизследвани". Той добавя: "Голяма част от писмеността от този период е била загубена. Но днес херкуланумските писмена вече не са загубени".

Гръцките символи πορφύραc, означаващи "пурпурен цвят "или "пурпурно облекло", са сред многобройните символи и редове на текста, извлечени от участниците в проекта Vesuvius Challengе Люк Фаритор и Юсеф Надер.