Подаръкът на Хамас за Владимир Путин

Мнозина се изкушават да виждат в Путин кукловод, който разпалва повече конфликти, отколкото Западът може да преодолее. Всъщност, руският президент едва ли е направил това, но е доволен да налива масло в огъня. Пропагандистите му вече подхвърлят, че войната в Близкия изток е победа за Русия, тъй като помощта за Украйна ще пресъхне. Не е нелогично.

„Атаката срещу Израел ще раздели вниманието, предвид естествения фокус на САЩ върху Израел. Но ако наистина искаме да бъдем геополитически Европейски съюз, трябва да можем да се справяме с много кризи едновременно”, каза европейски дипломат.

Вашингтон очаква атаките на Хамас срещу Израел и засилената позиция на твърдолинейните републиканци да намалят фокуса на САЩ върху Украйна и да затруднят администрацията на Байдън да получи одобрение от Конгреса за всяка допълнителна помощ, която може да поиска.

За украинския президент Володимир Зеленски е ясно, че Иран, Хамас и Русия са близки съюзници, а двата конфликта са „едно и също зло. Единствената разлика е, че Израел е нападнат от терористична организация, а Украйна – от терористична държава”.

Русия отдавна ухажва лидери на Хамас. След атаките в събота руснаците побързаха да изтупат праха от старите планове Израел да изтегли границите си там, където са били през 1967 г. Външният министър Сергей Лавров посочи „разрушителната политика“ на САЩ като „виновника”, осуетил създаването на палестинска държава. Самият Владимир Путин на вчерашната си среща с премиера на Ирак Мохамед ас-Судани обяви политиката на САЩ в Близкия изток за „провал”.

„Погледнато от фактическа, емоционална, финансова и технологична гледна точка, процесът на помпане на киевския режим с оръжия ще навлезе в низходяща тенденция“, доволен е и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Това означава ли, че Русия е имала пряка намеса в атаките? По-скоро е невероятно, при финансирането и въоръжението, което Хамас получава от Иран.

Според експерти по американско разузнване, политическата подкрепа на Москва е насърчила Хамас да предприеме насилие, но всяка друга роля на Русия вероятно ще бъде скромна. Това би позволило на Москва да твърди, че подкрепя мирния процес. Същевременно атаката на Хамас определено отклонява вниманието от агресията на Русия срещу Украйна, а и привлича военноморските сили на САЩ от Черно море към източното Средиземноморие.

Заиграването с Хамас и подкрепата за палестинците помагат на Путин и в стремежа му да се представи като важен играч в глобалното пренареждане на „новия световен ред”, обединяващ Русия, Китай и Иран срещу Запада. 

Всъщност, не е трудно да се види, че Русия има интерес от всеки друг конфликт, който би изместил фокуса от войната ѝ в Укрйна – като кризите в Нагорни Карабах или Косово. Москва рискува да охлади отношенията си с Армения, която открито заяви, че Русия не изпълни задълженията си като водещ член на Оргнизацията на договора за колективна сигурност, докато косовари и албанци отдавна сочат Москва като основен играч в опитите да се предизвика нова война на Балканите.

Още през 2018 г. пред Американския конгрес бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който добре познава геополитическите машинации, отхвърли идеята, че „отделните кризи в различни географски райони“ са просто съвпадение и предупреди: „Традиционните модели на съперничество между големите сили се завръщат“. Опитният политик изглежда отново е прав.