Започва производството на дрехи, които не трябва да се изхвърлят

Повечето текстилни отпадъци се изгарят, изхвърлят се на сметища или се изнасят – 46% в Африка, 41% в Азия и 13% в други места. В момента в ЕС за повторна употреба се събират 22% от текстилните отпадъци, а едва 1% се рециклират. Същевременно, текстилната промишленост е сред най-големите замърсители на континента, след производството на храни, битовите отпадъци и транспорта.

Затова Европейската комисия ще насърчи рециклирането, стимулирайки производства като на италианския завод Aquafil в Словения. Там стари риболовни мрежи и килими се рециклират в прежда, наречена ECONYL, найлонови влакна, които могат да се рециклират безкрайно много пъти. 

Химическият процес на рециклиране превръща отпадъците от изкуствени материи обратно в суров капролактам – вещество, което обикновено се прави от суров нефт, изтегля се на влакна и се преде на фина прежда. „Някои от преждите ECONYL се използват за килими, но също и за дрехи, например спортно облекло, бански костюми, бельо, анораци и раници”, казва Тина Маврич, PR на Aquafil Словения. 

Директорът на Aquafil Джулио Бонаци обича да разказва за „пътуването на компанията от боклука към съкровището”. Според него, дизайнът на дрехите е от голямо значение за рециклирането им, което обработва чистия текстил, след отделянето на различните слоеве плат, шевове, етикети, ципове, метални компоненти и пр. За него голямата крачка е продуктите да се проектират така, че подготовката им за рециклирне да не изисква много труд. 

По отвошение на модата, Европейската комисия планира и друга мярка – т. нар. Схема за разширена отговорност на производителя (EPR), която ще го задължи да плаща всички разходи по целия жизнен цикъл на продукцията му, включително събиране, транспорт и изхвърляне на употребените артикули, както и мерките против замърсяването. 

Матео Уорд, главен изпълнителен директор и съосновател на WRÅD, студио за устойчив дизайн в Милано, възлага големи надежди на схемата за разширена отговорност на производителя: „Това е фундаментална промяна, защото ще даде стимул за марките да създават по-трайни продукти, подходящи и за рециклиране”, казва дизайнерът.

Преди да създаде студиото си, Уорд е работил за масова американска марка, но е напуснал света на бързата мода, след като през 2013 г.текстилна фабрика в Бангладеш  рухна, убивайки 1134 души. „За мен това беше моментът, когато се погледнах в огледалото се запитах какво правя. Не съм искал чрез работата си да бъда съучастник в убийството на хиляди хора, но в действителност бях станал съучастник, защото никога не съм се питал от какви фабрики идват всичките дънки, тениски и суичъри на пазара”, мотивира избора си Уорд.

WRÅD работи с училища, за да подчертае социалните и екологични проблеми на бързата мода и се консултира с марки като Candiani Denim, италианска компания, която произвежда биоразградим деним.

Всяка седмица в Акра, Гана, се изсипват 15 милиона броя употребявани дрехи от Европа и в бедните квартали децата вече играят върху отпадъчен текстил, без дори да виждат почва под краката си, тревожи се Матео Уорд. Той казва, че технологията за рециклиране и устойчивите тъкани нисъмнено ще играят роля в бъдещето на модата, но и потребителите ще трябва да променят навиците си, ако не искат да задушим света в парцали.