Инфлацията в еврозоната пада

Макар все още двойно по-висока от желаната цел на Европейската централна банка (ЕЦБ), намаляването на инфлацията е най-големото от октомври 2021 г. и европейските домакинства би трябвало да почувстват облекчението, коментира Euronews, посочвайки, че ЕЦБ наскоро разсрочи прогнозите си, предвиждайки за 2023 г. 5,6% инфлация, за 2024 г. - 3,2%, и едва за 2025 г. 2,1%.

През септември най-голям спад бележат цените на енергията - 4,7%, докато инфлацията в цените на храните остава неприятно висока, задържайки се на 8,8%.

Забавящата се инфлация засилва надеждите, че няма да се наложи ЕЦБ да ограничава допълнително икономиката чрез повишаване на лихвените проценти от вече рекордно високите им нива, които оскъпиха кредитирането и бизнес-инвестициите.

Данните за най-големите европейски икономики  са донякъде разнопосочни. През септември годишната инфлация в Германия падна до 4,3% от 6,4% през август, докато в Испания тръгна нагоре, нараствайки е до 3,2% от 2,4% месец по-рано. Обещаващи са новините за Франция с неочаквано забавяне на инфлацията през септември и увеличение на цените на храните с 4.9% на годишна база, при среден ръст за ЕС 5.6%. 

Цифрите, разбира се, са по-добри, но все още тревожни. Европейската икономика се бори със застой, тъй като сметките на домакинствата поглъщат по-голяма част от заплатите, отколкото преди пандемията и енергийната криза след нахлуването на Русия в Украйна. Потребителите се принудиха да намалят другите си разходи, а  икономическият растеж през първото полугодие едва се отлепи от нулата. 

Предвид инфлационните движения от септември обаче, много икономисти изразяват макар и умерен оптимизъм, че спадът в инфлацията ще продължи и че ЕЦБ е приключила с повишаването на лихвените проценти, освен ако не се случи нещо драстично – примерно, поскъпване на петрола, след като големите производители Саудитка Арабия и Русия продължават да съкращават производството.