Задава ли се военна операция в Средиземно море заради нелегалната миграция?

Страната е в незавидната позиция на най-близка мигрантска дестинация, така че италианското правителство обяснимо обмисля реципрочни ходове, дори на границата на международното право. Премиерът Джорджа Мелони директно призова Брюксел за единен отговор в „защитата на външните европейски граници“, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи на място в Лампедуза план за действие от 10 точки - повечето стари идеи, но едно кратко предложение привлече вниманието на политици и журналисти: „Обмислете разширяване на военноморските мисии в Средиземно море“.

Подборът на думите не беше случаен - Мелони поиска "европейска мисия, включително военноморска, ако е необходимо", а вътрешният министър Матео Пиантедоси предложи още по-радикално решение: морска блокада. Според военноморски експерти, терминът е неуместен, но идеята разпали дебати. 

Една морска блоката на Тунис може да изглежда точна за изтощения от мигранти италиански електорат преди изборите за Европейски парламент, но концепцията води до изключително сериозни последици: било по море, въздух или суша, всяка блокада се счита за военен акт, с поне две воюващи страни, като целта е едната да се изолира от търговските потоци, веригите за доставки и комуникационни линии, за да се попречи на икономическия ѝ растеж. 

Подобно е блокирането на Украйна от Русия в Черно море, саудитската блоката на Йемен и ограниченията на Израел около Ивицата Газа. Италия и Тунис обаче са далече от въоръжен конфликт, плюс че са обвързани с нов меморандум за разбирателство, така че морска блокада е изключена, казват експертите. 

Опцията за Италия е конвенционална военноморска операция, възможно най-близо или дори на бреговата линия на Тунис, за да се спрат корабите още преди да отплават. Решението обаче е черна дупка за време и ресурси, а международното право забранява операции в чужди териториални води. 

В такъв случай, остават два начина: Тунис изрично да се съгласи с операцията, или Съвета за сигурност на ООН да я разреши с резолюция, определяща мигрантската вълна за заплаха за международния мир и сигурност. Това предвижда „всякакви средства за възстановяване на сигурността в региона, в т.ч. блокада и други операции на въздушни, морски или сухопътни сили”.

Така на дневен ред се върна съживяването на Sophia – военноморската мисия на ЕС, започнала през 2015 г., с годишен бюджет от € 12 милиона, военни кораби на страните членки и задача да се бори с трафикантите на хора по южното и централно Средиземноморие. Операцията обаче упражни само правото да претърсва, конфискува и отклонява плавателни съдове в нарушение, спазвайки задължението да спасява хората на бедстващи кораби, включително да не отблъсква лица, бягащи от преследване в собствените им страни.

По данни на Европейския съвет, по този начин са били спасени почти 45 000 души, което накара Австрия, Унгария и Италия да твърдят, че Sophia се е превърнала в „притегателен фактор“, насърчаващ мигрантите да пресичат незаконно Средиземно море, очаквайки да бъдат спасени на европейска земя. 

Заради това през май 2020 г. мисията беше прекратена, но сега Италия настоява „да се довърши започнатото”, чрез „обезвреждане или спиране от движение” на корабите на трафикантите и спазване на изискванията да се спасяват мигрантите, да се зачита националният суверенитет и да се иска международно съгласие – което не вещае в скорошно активиране на трета фаза Sophia.

Междувременно, предпазвайки се от нелегална миграция, Германия обяви засилен контрол по границите ѝ с Чехия и Полша, а в цяла Европа все повече се разширяват влиянието си антимигрантски крайнодесни партии. Вицепремиерът на Италия Матео Салвини нарече мигрантското нашествие „обмислена война” срещу Италия и позицията му набира подкрепа дори сред центристките и левите среди на Ботуша. Сянка на съмнение хвърлят доказаните връзки на Салвини с Путин и Русия, но изтощени от мигрантската вълна, италианците ги забравят, или поне намират оправдание да ги пренебрегват.