В Харвард обявиха 33-тите лауреати на Шнобеловите награди

Списъкът с наградени в т. нар. Ig Nobel Prize започват с раздел "Химия и геология", като наградата печели полският учен Ян Заласевич с обяснението защо много негови събратя по наука обичат да ближат камъни.

Наградата за литература отива при учени от Франция, Великобритания, Малайзия и Финландия, които изучават усещанията на хора, които часове наред повтарят една и съща дума. 

Инженери от Индия, Китай, Малайзия и САЩ грабнаха наградата в сектор „Машинно инженерство” за изследванията им за реанимиране на мъртви паяци, които да се използват като механични щипци.

В областта „Обществено здраве” изобретателите на „Тоалетната на Станфорд” от Южна Корея и САЩ „отвяха” конкуренцията с устройството, което анализира „на момента” веществата, отделяни при уриниране и дефекация.

Способността на хора да говорят обратно е изследването, което спечели на учени от Аржентина, Испания, Колумбия, Чили, Китай и САЩ наградата за комуникации. 

Проучване за броя на космите в двете ноздри на човек донесе отличието в медицината на учени от САЩ, Канада, Северна Македония, Иран и Виетнам. Заслужава да се отбележи, че изследванията са правени пост мортем.

За постижения в науката за храненето премията отиде при изследователи от Япония за експериментите им с електрифицирани пръчици за хранене и сламки за пиене и въздействието им върху вкуса на храната.

Скуката на учители и ученици по време на учебния процес е печелившото изследване в областта на образованието. Авторите му са учени от Китай, Канада, Обединеното кралство, Холандия, Ирландия, САЩ и Япония.

Психологията се обогати с отличеното изследване на учени от САЩ, провели серия експерименти по градските улици, за да разберат колко минувачи спират, за да погледнат нагоре, ако видят, че някой ги гледа.

И най-накрая наградата за физика увенча усилията на учени от Испания, Швейцария, Франция и Великобритания, изследвали влиянието на сексуалната активност на някои риби върху смесването на океанските води.

Предвид, че „постиженията” все пак са научна дейност, като българи бихме могли да споделим традиционния научен постулат, че не е луд онзи, който яде баницата, а този, който му я дава.