Изследване: Това, че сме бедни, не е предизвикано от грешните ни решения

Отговор търсят учени от Училището по обществено здраве Mailman при Колумбийския университет. Проучването им, публикувано в списание Scientific Reports, опровергава теориите, че икономическото неравенство е резултат от лошите решения, които вземат по-бедните, докато богатите забогатяват, защото избират по-добрите опции. Всъщност, учените са стигнали до извода, че и бедни, и богати проявяват едни и същи пристрастия при вземане на решения. 

Проучването включва онлайн анкети на 22 езика с около 5 хиляди души от 27 страни в Азия, Европа, Северна и Южна Америка, като участниците са оценени по 10 индивидуални пристрастия, включително: надценяване на собствената преценка, с което ласкаем егото си, че сме по-добри от „другите”; по-кратко време, т.е., избор на незабавната печалба пред по-печелившата в бъдеще инвестиция; и предпазливост, т.е., предпочитаме безопасния среден вариант, вместо оптимален, но рисков ход.

Резултатите от това проучване, съчетани с предишни изследвания, разгромяват позицията, че тези слабости са типични само за хората с ниски доходи, както досега се обясняваше трайната бедност.

Д-р Кай Руджери, водещ автор на изследването и асистент по здравна политика и мениджмънт в общественото здравеопазване в Колумбийския университет, е категоричен: "Пристрастията, свързани с лоши финансови решения, не са уникално типични за хората с ниски доходи, напротив - липсата на средства често е по-силен определящ фактор за находчивост при тези решения".

Оспорвайки с аргументи преобладаващото мнение, че бедността е следствие на редица лоши лични решения, новаторското изследване посочва реалните решаващи причини - системните фактори като недостига на ресурси или неравномерното им разпределение, т.е., природни и социални причини, статукво, от което бедните трудно се измъкват - и колелото се завърта...

Купища повече или по-малко сантиментална литература нищи „трудния живот” на богатите, но глобалният проблем несъмнено е бедността. И си струва да узнаем до край крилатата фраза на Пушкин – „Бедността не е порок, а свинщина”. С това преориентиране на фокуса от личната отговорност към по-широкия обществен контекст, политици и учени могат да разработят по-ефективни стратегии за борба с икономическото неравенство, вярват авторите на проучването.