Карибите ще искат репарации от британското кралско семейство заради робството

Обект на исканията са още застрахователите Lloyds of London, банките Barclays и RBS, университети, колежи и "всички възползвали се", включително Англиканската църква като робовладелец, чийто фонд Queen Anne’s Bounty е инвестирал в търговията с роби. 

Чрез така отправените искания Националните репарационни комисии в Карибите искат да заобиколят британското правителство и да търсят компенсации директно от британски институции, исторически свързани с робството, пише The Telegraph. Според вестника, в момента се подготвят официални писма с искания за репарации, които набелязаните институции ще получат до края на 2023 г. 

Промяната в стратегията, преминала от преследване на правителствени споразумения към търсене на частни и институционални репарации, е вдъхновена отчасти от Лора Тревелян, бивш кореспондент на BBC, която даде лични £ 100 000, за да възмезди потомци на робите на нейното семейство, илюстрирайки, че компенсации могат да се договорят и без участието на държавата.

Пред The Telegraph Арли Гил, председател на Комисията по репарациите в Гренада, каза: „Надяваме се крал Чарлз да преразгледа въпроса за репарациите, започвайки с извинение и да предостави ресурси на кралското семейство за справедливо възмездие. Вярваме, че можем да седнем на една маса и да обсъдим как да се осъществи едно репаративно правосъдие“.

Кралското семейство има пряка роля в основаването на Кралската африканска компания за търговия с роби, а през 2021 г., в речта си по случай обявяването на Барбадос за република, Чарлз III нарече периода на търговията с роби „най-мрачните дни от нашето минало“. Наследникът на Елизабет II обаче не излезе с официално извинение, за разлика от холандския крал, който тази година официално се извини за връзките на нацията си с робството.

Запознати с процеса казват, че сключването на споразумения за репарации с отделни семейства и институции може да упражни политически натиск върху настоящия британски премиер Риши Сунак и бъдещите лидери на Обединеното кралство. „Не искаме благотворителност, нито британска програма за помощ. Правителството трябва да постъпи правилно. Трябва да платите дълга си, което е морално и юридическо задължение”, смята Арли Гил.

Тази гледна точка обаче се оспорва от мнозина, които казват, че никой от настоящето не е бил замесен в робството, така че плащането и приемането на репарации като изкупление по-скоро би било знак и дори стимул за съмнителен морал.