Сценаристка на „Приятели“: „Работата в сериала не беше точно мечта”

На опита ѝ може да се вярва, тъй като Пати Лин е член на сценарните екипи на „Отчаяни съпруги” (2004 - 2012) както и на „В обувките на Сатаната” (2008 - 2013), припомня thevintagenews.com. Въпреки че писането за телевизия звучи като мечтана работа, тя казва, че розовите ѝ очила са паднали още при навлизането в индустрията, след това отново се е въодушевила, пишейки за „Изроди и отрепки” (1999), за да се включи ентусиазирано в седмия сезон на „Приятели”, когато хитовият ситком имаше над 22 милиона зрители само в САЩ. 

Като всеки фен на сериала, и Пати Лин се вълнувала, че ще се запознае с Дженифър Анистън, Кортни Кокс, Лиза Кудроу, Матю Пери, Мат Лебланк и Дейвид Шуимър, но бързо се оказала разочарована от реалната ситуация, която тя нарича „НеПриятели”, пояснявайки, че „Вълнението да видите големите звезди отблизо бързо изчезва”.

По думите на Пати Лин, единственото, което е вълнувало „Приятелите”, е било да се борят за превъзходството на героите си, преценявайки до най-малка подробност дали всяка една сцена ще им послужи за това. Сценаристката казва, че и шестимата съзнателно са отхвърляли добри шеги, които биха представили „другия” с предимство. „Десетки добри вицове бяха изхвърлени, само защото един от тях е промърморил нещо, дъвчейки сандвич”, пише Лин за свадите в „апартамента на Моника и Чандлър”, където екипът шумно е обсъждал сценариите.

„Рядко казваха нещо положително, просто създаваха проблеми, без да предлагат възможни решения, движени единствено от желанието героят им да изпъкне пред другите и една от най-честите им реплики беше „Никога няма да кажа/направя това”, спомня си Пати Лин. Тя признава, че тези обсъждания понякога са били полезни, но по-често – ужасно агресивни, далеч от приятната атмосфера на лекомислие, която ситкомът създава толкова успешно. 

Работейки в Холивуд, Пати Лин смята също, че е страдала от „Синдрома на самозванеца”, т.е., че бидейки от азиатски произход, е била наемана като сценарист не заради качествата ѝ, а за "етническо разнообразие" на съответния екип. 

„Като единствен азиатски писател, се чувствах толкова самотна, огъвайки се под напрежението да представя цялата си раса и да докажа, че заслужавам място си на масата“, пише Пати Лин, сякаш предвиждайки принципа, навлязъл вече твърдо не само в Холивуд, а и във всевъзможни проекти – подборът на кадри да се прави не само заради качествата им, а и за да се демонстрира етническа, полова или каквато и да е друга политически коректна равнопоставеност, било то и в ущърб на крайния резултат.