Изкуството не познава граници - ЯЙОИ КУСАМА

На 22 март световноизвестната художничка, поетеса и писателка Яйои Кусама навърши 91 гoдини. Кусама продължава да твори и да подготвя изложби. Японката смята, че е жива благодарение на творчеството и на неговото терапевтично действие. 

В момента тя е сред многото артисти, които са засегнати от пандемията. Нейните изложби са отложени поради извънредното положение. Те трябваше да се състоят в музея „Хиршхорн" във Вашингтон и Нюйоркската ботаническа градина. Това не я спира да остане позитивно настроена и да продължава да вдъхновява. Наскоро японската художничка написа послание под формата на поема, в което апелира за солидарност. Тя вярва, че чрез търпение и издръжливост светът ще се възстанови от катастрофата. Изявлението на японската художничка призовава да не се предаваме и да се борим с пандемията.Това не е първото ѝ изявление през последните месеци. Миналата есен, на нейна самостоятелна изложба в Дейвид Цвирнер в Ню Йорк, съпътстващите брошури са посветени на идеологията й: „Никога няма да престана да посвещавам живота си на любовта към вселената.“ Безкрайността се проявява в нейните творби, които са изпълнени с единство и мир. Това става ясно и по имената, които дава и на картините си - „Безкрайна душа", „Моята безкрайна любов" и т.н.

Кусама е позната  днес като ексцентричната възрастна жена с пъстра перука и ярки дрехи на точки. Тя е най-скъпо платената жива художничка в света към момента и вече 40 години живее в психиатрична клиника по свой избор.


Родена e в Мацумото, завършила е традиционен японски стил на рисуване, наречен „нихонга“, в училище за изкуства и занаяти. Кусама започва да създава изкуство в ранна възраст и да пише поезия от 18-годишна. Дъщеря е на консервативно заможно семейство, което подкрепя местното изкуство, но не окуражава нейните творчески начинания. 
Яйои заминава за Токио, по-късно живее и във Франция. Без да е изучавала английски в училище, Кусама има една голяма мечта – да отиде в Америка. Отнема й 8 години да убеди майка си да я пусне в САЩ и с помощ на роднина намира спонсор, за да се включи в изложба в Сиатъл. 

Интересен факт, който споделя в автобиографичната си книга Infinity Net, е, че се вдъхновява от картина на Джорджия О’Киф, която вижда в списание Who is Who (години по-късно се публикуват и картини на Кусама в същото списание). Младата Яйои решава да пише писмо на Джорджия, която по това време се смята за една от топ художниците на XX век. За нейно огромно учудване известната художничка откликва на писмото, а след време се запознават лично. 

През 1957 г. Кусама тръгва от дома си, като изгаря 2000 свои картини и зашива долари в палтото си. Заминавайки, стартира нова история в американското изкуство. 


Травмиращото детство на японката е основоположно за нейния художествен стил. 
Баща ѝ е имал множество любовници, а майка ѝ често я е изпращала да го шпионира. 
Преживяла Втората световна война, Кусама е силно повлияна от събитията и твърди, че именно през този период изгражда представите си за личната и творческата свобода. 

От 10-годишна започва да халюцинира. Вижда аурите на предмети и чува речта на растения и животни. Единственият начин да избегне тези яростни привидения е да ги пресъздаде визуално в опит да дешифрира какви са. Психиатрията не е решение в този момент, тъй като е заклеймена в пуританското японско общество. Връзката между мъжа и жената е табу. Кусама се чувства напълно отлъчена от обществото и родителите си. Изкуството се превръща в бягство от семейството и собствения ѝ ум. Нейното състояние се определя като „преживяване на загуба на личността", като начин за защита от травми. Това може да послужи и като обяснение - защо в работата си Кусама се стреми да заличи себе си, като се слее със своето основно изразно средство – точките.

След като Яйои се премества в Ню Йорк, преживява трудни времена на тежка бедност заради Виетнамската война, която започва по това време. Художничката страда от тежка невроза. Рисува мрежи върху кадастроните, върху мебели, след това върху ръцете си и ги вижда като безкрайност.
Обажда се в спешното и вика линейки всяка седмица, но накрая ѝ казват да отиде в психиатрична клиника. 

Рисуването остава неизменна част от живота ѝ и основна движеща сила. Заради неспирната ѝ работа, Кусама бързо утвърждава репутацията си на лидер в авангардното изкуство.


През октомври 1959 г. е първата ѝ самостоятелна изложба, наречена Obsessive monochrome. Състои се от абстрактно разширяващи се композиции. Донася ѝ мигновен успех. 
Следва изложба във Вашингтон през 1960 г. под името „Infinity Nets“ - невидими нишки, които свързват всички предмети и същества в света в едно цяло. Кусама признава, че използва страховете и комплексите си и поставя маниите си в конкретни форми.
В изложбата през 1964 г. в Ню Йорк, „Solo Driving Show“, използва храна, кухненски съдове, дрехи, обувки, маси, за да покаже сексуалните и хранителните си пристрастия.
Следва „Mirror bloom“, изложба от 1965 г. Стените са от огледала, окачени са хиляди бели платна, фалически форми, покрити с червени точки. Хората могат да ходят боси и се сливат със скулптурите, гледайки и собствените си отражения. Това поставя началото на поредица от психеделични инсталации „Infinity Mirror Rooms”, които са запазена марка и до днес. Чрез тях Кусама се опитва да разбере връзката между природата, хората и обществото.

През 1967 г. снима филм „Kusama’s self obliteration", в който се опитва да се разтвори в заобикалящия я свят, за да стане отново част от вселената. Кусама започва да се снима рутинно, докато работи, и редовно да се появява пред публика, носейки цветни перуки и авангардни дрехи. 
Организира странни събития на забележителни места като Централния парк и Бруклинския мост, често включващи голота, с цел протест срещу войната във Виетнам. Използва своята сексуалност в публични изявления и предавания. 

По това време остава неразбрана, най-вече от японския народ, като е наречена „позор на града" и дори я изтрили от училищния списък. Много мъже художници копират нейното творчество, което прави мъжете известни, но не и самата нея.
Днес учениците в Мацумото изучават творчеството на Кусама. Нейният автентичен стил е известен сред съвременното изкуство, поп-арта, минимализма. Нейни изложби са срещали огромен успех в Помпиду, MОMA и много други музеи. Има и колаборация с Луи Вюитон и различни марки за дрехи. През 2017 г. Кусама отваря персонален музей в Токио, а билетите са изкупени с месеци напред. Стилът ѝ е разпознаваем и в няколко големи скулптури на открито под формата на чудовищни растения и цветя.

Първият документален филм, посветен на творчеството и линия ѝ живот, става реалност през 2018 г.. Името му е КУСАМА: БЕЗКРАЙНОСТ.
Режисьор е Хедър Ленц, която споделя, че филмът изследва пътуването на художничката от консервативното възпитание в Япония до популярността в Америка през 60-те.

„Кусама е съперничка на Анди Уорхол за вниманието на пресата. Постига международна слава в света на изкуството“, пише Ленц.

Премиерата на филма в България се състоя на 3 септемри 2019 г. в Lucky Дом на Киното в Пловдив. Беше част от Седмицата на съвременното изкуство, на Сдружение „Изкуство днес" като част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019.