Ще имат ли България и Румъния водноелектрически централи на Дунав?

Първата от новите централи е планирана между Турну Мъгуреле (Румъния) и Никопол (България), а втората ще свързва румънския град Кълъраш с българския град Силистра, пише Euronews. Влизайки в експлоатация след 10 до 15 години, съоръженията ще се добавят към 700-те язовира и бентове, които вече са построени по Дунав и неговите притоци.

Реката е втората по дължина в Европа и 2 800-километровото ѝ корито минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Украйна и Молдова. Правителствата на България и Румъния разчитат с потенциала на мощната река да укрепят енергийната си независимост. Според проекта, централата Турну Магурле - Никопол ще бъде с капацитет над 800 MW инсталирана мощност, която двете страни ще си делят. 

Но въпреки политическото съгласие, екологичната оцента на проектите далеч не е еднозначна. Като начало, ще бъдат залети много дунавски острови, които са ценни местообитания и вероятно - последните места, където дунавските есетрови риби хвърлят хайвера си. Проектът Турну Мъгуреле – Никопол застрашава и две ключови защитени зони от Натура 2000 в Румания, с техните иглолистни, върбови и тополови гори, където гнездят кълвачи, жълти чапли и големи бели чапли, т.е., видове, включени в Директивата за птиците на ЕС. Потенциалните щети се разпростират чак до делтата на Дунав с нейните уникални екосистеми и изключително биоразнообразие. 

Освен това един язовир би застрашил водоснабдяването на румънската АЕЦ Черна вода, чиито реактори се охлаждат с вода от Дунав, особено с оглед, че в процес на изграждане са още два реактора.

Същевременно, двата проекта влизат в откровено противоречие с трети, който вече е оценен като осъществим и това е Fast Danube – отново съвместен българо-румънски проект, който цели подобряването на навигацията по Дунав... Така че, коя цел е приоритетна – навигацията по голямата европейска водна артерия или водноелектрическите централи? И сякаш принципното противоречие не стига, та се намесва и финансовото, тъй като и едните, и другите се надяват изключително на европейско финансиране!

България интегрира хидроенергията в своята Стратегическа визия за устойчиво развитие на енергийния сектор и ВЕЦ Турну Мъгуреле - Никопол е очевидна част от тези планове. "Грийнпийс" България заведе дело срещу правителството заради документа, като се позова на липсата на обществени консултации и цялостна екологична оценка, но българският съд реши, че т.нар. стратегическа енергийна визия не е обвързващ документ, т.е., не противоречи на обществения интерес. 

Привържениците на хидроелектрическите проекти разчитат основно на Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), който разполага с фонд от € 800 милиарда, предназначени приоритетно за инвестиции в зелени и цифрови индустрии, наред с други потенциални европейски финансови източници като Фонда за модернизация и фондовете за трансгранично сътрудничество.

Същевременно, заложените в план-сметката за ВЕЦ Турну Мъгуреле - Никопол € 2 милиарда през 2018 г., определено няма да стигнат, предвид настоящите нива на инфлацията. Въпреки това местните жители и от двете страни на реката са ентусиазирани. Макар че отчитат щетите върху околната среда, те се надяват строителството на централите да съживи градовете им, да осигури много нови работни места и да задържи младите хора в родните им места. 

Така че пред хидроенергетиката на Румъния и България, пред здравето на втората по големина европейска река и пред бъдещето ѝ като голям европейски воден път стоят много въпроси с един отговор – приоритетите, и то дългосрочно, а не само до следващите избори.