Голямо признание за румънския режисьор Раду Жуде

Колкото и добра да е програмата на един филмов фестивал, няма гаранция, че ще остави отпечатък в историята на киното. Тазгодишният филмов фест в Локарно смята, че има този шанс с филма на Раду Жуде, пише SWI swissinfo.ch. 

Последната му лента получи почти единодушното одобрение и на критиците, още преди да бъде пусната пред публика. „Не очаквайте твърде много от края на света“ е филм за същността на киното - за процеса, който ражда един филм, за несигурността на условията на труд във филмовата индустрия, но и в широкия икономически смисъл. 

Във фокуса на филма попадат още много актуални теми - основно, т. нар. модерен икономически колониализъм, т.е., начинът, по който Западна Европа използва природните ресурси на Румъния и Източна Европа в по-широк план, комунистическото минало на Румъния и нейното неолиберално настояще. 

Критиците посочват сред качествата на филма майсторската многопластова комбинация от сюжетни линии в черно-бели и цветни епизоди, допълнени с фини (и не толкова фини) исторически и литературни препратки, абсурдни шеги и вездесъщото присъствие на TikTok. В крайна сметка обаче акцентът е върху радостта от творчеството, щастието да се прави кино, въпреки всичко. 

Раду Жуде направи международно име, откакто през 2021 г. спечели „Златната мечка” на Берлинале с филма си „Лош късмет или шантаво порно”. Нарича себе си „кинофил”, докато екипът му го смята за работохолик. Запълва времето си между две игрални продукции със заснемането на няколко късометражни филма едновременно, които са полето му за експерименти.

Сюжетът на „Не очаквайте много от края на света” следва истинската история на млада асистент-режисьорка на документален филм, която след няколко безсънни денонощия работа, заспива на волана и загива в трафика на Букурещ. 

Развивайки драмата, Раду Жуде намесва темата „изток - запад”, вплитайки в сюжета австрийска мултинационална компания, поръчител на документалния филм. Задачата на асистент-режисьорката е да издири работници, жертви на трудови злополуки, за да разкажат историите си пред камерата. За да не изпусне шанса да работи за „западен продуцент”, асистент-режисьорката се разкъсва между хиляди задачи, за да стигне в крайна сметка до своята трудова злополука. Тогава прозира и реалната идея на мултинационалната корпорация - продуцирайки филм, разкриващ „тъжната съдба” на работниците, да се измъкне от отговорността за мизерните условия на труд в румънските ѝ предприятия. 

„Ако не се забавляваме от това, което правим, няма смисъл да го правим”, казва Раду Жуде пред публиката в Локарно, визирайки професията си. Вярва, че „животът е по-абсурден от изкуството” и го доказва с разтърсващия език и черния абсурдистки хумор на филмите си, чиято най-силна характеристика е „далеч от традиционализма”.