Русия е загрижена за Нигер по свой начин

Според руското външно министерство това би довело до „продължителна конфронтация” и „рязка дестабилизация” на целия Сахел. И е така, предвид „пресния” опит на Москва, която в голяма степен дестабилизира цяла Европа заради войната си в Украйна. 

Не е ясно дали позицията на Русия има нещо общо с предложението на руската наемническа армия Wagner да подкрепи военната хунта, но Москва официално не подкрепя преврата. Не настоява обаче и за възстановяване на конституционния ред и демократично избраното правителство на Нигер, което военната хунта свали насилствено на 26 юли, припомня ВВС.

Очаква се днес военни от страните от ECOWAS да се срещнат, за да изготвят план за военна намеса. Както в първите дни, и вчера поддръжници на преврата развяваха руското знаме и скандираха „Долу Франция, долу ECOWAS“, този път пред френска военна база близо до столицата Ниамей. 

От ECOWAS заявиха, че остават отворени за дипломатическо решение на кризата, но ще разположат войски, с готовност да се намесят. САЩ също отново призоваха хунтата да се оттегли и да се върне към принципите на демократичната конституция на Нигер. Призивите обаче осават без отговор.

Междувременно растат опасенията за здравето и безопасността на сваления президент Мохамед Базум, който от 26 юли е в плен. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел, комисарят по правата на човека в ООН Фолкер Тюрк, както и от Human Rights Watch казват, че Базум и семейството му са подложени на „нечовешко и унизително отношение, лишени от храна, електричество и медицински грижи", включително за сърдечноболния син на сваления президент.

Това е петият военен преврат в Нигер от 1960 насам. През 2010 г. страната отхвърли тоталитарното управление и сякаш пое демократичен път на развитие. Проблемите обаче останаха да тлеят, подклаждани и от топлите връзки на сваления диктатор с Китай. Азиатският гигант се заинтересува силно от урановите и минерални запаси на страната и измествайки Франция, построи петролна рафинерия и инвестира стотици милиони долари.

Според политически анализатори, хунтата оправдава действията си с влошената сигурност, лошо икономическо и социално управление, корупция, бедност, джихадистки атаки, висока раждаемост и опустиняване на страната. В същото време, поведението на хунтата изглежда доста близко с начина на управление между 2000 г. и 2010 г., когато Нигер е похарчил около $ 350 милиона от урановите сделки главно с Китай, за да въоръжи военните части, потушаващи бунтовете на туарегите.

В конкуренцията за приоритетен достъп до уран и други ценни минерали, на които Нигер е богат, политически експерти виждат „ново разрушително съперничество” между големите икономики и път към нова Студена война, коментира нигерийската медия The Cable.