Локарно’76: 214 филма, които обещават вълнуващо пътешествие във времето

Събитието, което продължава десет дни, обхваща филми от последните (почти) 100 години, с приоритетен подбор на творби на кино-аутсайдери, независими филмови творци и дебютанти. 

Както винаги, фестивалът в италианоговорящия швейцарски кантон Тичино стартира с историческа лента - немият филм на Алфред Хичкок от 1927 г. TheLodger („Квартирантът”), придружен от живото изпълнение на Симфоничния оркестър на Италианска Швейцария. Фактическото начало на фестивалното състезание обаче е новата продукция на Фиона Гордън и Доминик Абел „Падаща звезда”, която се прожектира на огромния открит екран на Пиаца Гранде – запазената марка на кинофестивала в Локарно.

За „Златния леопард” се състезават 17 филма. Сред най-силните претенденти е румънският „Не очаквайте твърде много от края на света“, на режисьора Раду Жуде, носител на „Златна мечка“ от Берлинале’2021, „Stepne”, много личен филм на украинката Марина Врода, без пряка връзка с войната, и „Изчезващият войник”, вторият пълнометражен филм на израелския режисьор Дани Розенберг. Заявката на Швейцария в конкурсната селекция е Manga D’Terra, вторият филм на Базил да Куня, португалец, роден във френскоговоряща Швейцария. Лентата му разказва за имигрантка от Кабо Верде в Лисабон, която се опитва да прави музикална кариера, но попада в гангстерски войни.

За разлика от бляскавите червени килими в Кан, Венеция или Берлин, където Холивуд доминира със силно или поне с преобладаващо присъствие, американската селекция на Локарно отново е подбрала независими творци и дебютанти, в т. ч. комедията Lousy Carter на Боб Баингтън, която се състезава в основната надпревара, докато „Семеен портрет” на Луси Кер е в състезателната селекция за режисьори, които показват своя първи или втори игрален филм. 

Широката кинопанорама на Латинска Америка е фокусирана около „Многото сезони на мексиканското кино“ - селекция от 36 ленти, произведени между 1940 и 1969 г. Много от тях никога не са били прожектирани извън Мексико, а някои са истинска рядкост, като „Реката и смъртта” (1954 г.), един от по-неизвестните филми от мексиканския период на класика на испанския сюрреализъма Луис Бунюел. В същото време, секцията „Отворени врати“, която популяризира продуценти и режисьори от страни със слабо финансирана кино-индустрия, ще покаже седем латиноамерикански игрални ленти от Боливия, Перу, Венецуела, Парагвай и Еквадор – страни, почти невидими в световния боксофис.

Но Локарно’76 има в ръкава си и две латиноамерикански скъпоценности в селекцията Histoire(s) ducinema – „Документално” (1966) и „Бездната” (1977) на Роджерио Сганцерла (1946 - 2004), най-известният бразилски режисьор на ъндърграунд кино, предизвиквал години наред бразилската буржоазия и военната диктатура, управлявала Бразилия от 1964 до 1985 г. Гост на прожекциите ще бъде Хелена Игнес – муза и често главна героиня във филмите на Сганцерла.

Други известни гости са двамата филмови ветерани - 87-годишният британски режисьор Кен Лоуч, който ще представи последния си филм „Старият дъб“, и 81-годишният Барбет Шрьодер, швейцарски режисьор и продуцент с най-голям международен опит, чийто най-нов филм „Рикардо и картината” ще направи премиерата си в Локарно.

За медийното отразяване на фестивалните събития се грижи SWI swissinfo.ch, в сътрудничество с екип от 12 млади журналисти от цял свят, които Академията на критиците в Локарно подбира за всяко издание на фестивала, анализирайки публикациите им – още една нетрадиционна новаторска идея на 76-годишния филмов фест.